Той е много свястно момче, но някак си не мога да свикна с мисълта
Това, което се случва, не би следвало да ме притеснява чак толкова, би трябвало по-скоро да се радвам, но някак си все още не мога да свикна с тази мисъл. Дъщеря ми е на 27 години и от четири години живее в САЩ. Първите две години специализираше в престижен университет, а от две вече работи – хубава, уважавана и добре платена работа.
Вече преглътнах мисълта, че ще живее на хиляди километри от родината. Слава богу със съвременните технологии се чуваме поне веднъж дневно, някой път и повече, а се случва като се хванем на скайпа, да си говорим и по два часа. Освен това си идва в България поне два пъти в годината , а поне веднъж аз отивам при нея.
От един месец знам за приятеля й. Всъщност по-сериозно е от приятел – това лято смятат да се женят. Момчето е на 32 години, от добро семейство е и също има добра работа. Техните дори са милионери. Запознах се с него и се уверих, че е много свестен младеж. Има един едниствен – не бих го нарекла проблем – но за мен е нещо, което ме притеснява. Той е черен, или както там им казват – афроамериканец. Аз съм съвременна жена, още повече, че лично се убедих, че и той, и семейството му са повече от добра кандидатура, но все още не мога да си го представя. А като се появят и внучетата?
Г- Т., Варна
Коментари