Може да съм й майка, но мога да разбера кой е прав
Сигурно много хора няма да ме разберат и ще кажат, че не защитавам собственото си дете, но ще ви призная едно нещо. Отношенията между дъщеря ми и зет ми от ден на ден стават все по-лоши и от известно време изглежда, че раздялата им е неизбежна. И двамата живеят в къщата при мен и съм решила ако наистина се разведат да предложа на зет ми да остане да живее при мен пък, пък дъщерята ще трябва да се изнесе, щом не искат повече да живеят заедно.
Може да съм й майка, но виждам как зетят се мъчи като грешен дявол да си издържа семейството и нищо да не й липсва на щерката, а и на двете им деца. Работи на три места, не пие, не пуши, всяка вечер се прибира най-късно в седем, даже и с приятели не излиза от време на време.
Моята е друга работа. Тя от пет години вече не е подхващала работа, по цял ден обикаля с приятелки, дето са един дол дренки като нея и пият кафета. Подочувам и други неща, дето ми се иска да не ги вярвам, ама…
Затова и съм взела решението – може да не ми е родно дете, но ще оставя зетя, още повече, че някой трябва да се грижи и за внуците, а щерката очевидно не може…
Г. Г., Пловдив
Add comment