За да стимулирате развитието на речта, правете кратки изказвания
Назовавайте предметите точно и ясно. Говорете бавно и отчетливо. Не употребявайте бебешки думи – нали искате детето да научи истинските.
То често посочва с пръст нещо, което иска. Използвайте интереса му, за да му кажете думата – камиончето, куклата, чашата. Когато сочи към фруктиерата, назовете името на всеки плод. Няма да ги запомни, но от един път нищо не става, така че повтаряйте. Можете да разказвате и цели истории, когато детето посяга към семейната снимка например. Вземете я и назовете всеки, като кажете къде се намира в момента -мама и Мария са вкъщи, а тате го няма, той е на работа и довечера ще се върне.
Под формата на разговор и игра може да го запознаете с частите на тялото. Пипнете едната му ръка, раздвижете я и попитайте „Това ръчичка ли е?“. Отговорете сами: „Това е твоята ръка“. Физическият контакт включва участието и на нервната система, а така урокът става по-ефективен. Той създава и положителни емоции. В това отношение песничката „Хей ръчички, хей ги две“ е незаменима. На малчуганите особено им харесва, когато пеенето се съчетава с докосване на ръцете, нослето, лицето.
Около 1 година детето реагира на подканващи изречения от рода на „Дай на баба топката“
Като го направи, значи вече разпознава заобикалящите го предмети и знае как се наричат членовете на семейството.
Постепенно започва да влиза в разговор, да отговаря на въпросите как се казва и на колко е години. Около втората година повечето хлапетата имат речников запас от 50-ина думи и се опитват да свързват повече от 2-3 в изречение.
Ако досега не сте го правили, време е задължително да четете на детето приказки. Освен че обогатяват речта, те провокират креа-тивността.
Първите книжки трябва да са богато илюстрирани – хлапетата възприемат текста в пряка връзка с изображенията. Картинките допринасят повече за разбирането на съдържанието отколкото словесното описание.
Желателно е да четете артистично, като преправяте гласа си и сменяте интонациите. Така ще му помогнете да вникне по-добре каква е хитра Кума Лиса например. Но ако е по-чувствително и лесно се впечатлява, страшните епизоди четете с равен тон, а не изразително.
След като сте чели няколко пъти приказката, може заедно да я разиграете. Така детето ще повтори думи и изрази, ще вникне по-дълбоко в смисъла, ще изрази собствените си емоции.
Не се дразнете, ако то иска да му четете всеки ден една и съща приказка или стихотворение, въпреки че ги знае наизуст. Специалистите обясняват, че овладявайки напълно текста, децата започват да правят по-ясна връзка между илюстрациите и случките, които те изобразяват. Като знаят какво ще видят и ще чуят след обръщането на следващата страница, се чувстват уверени и изпитват по-голямо удоволствие.
Вие пък можете да разнообразите и себе си, и да развиете способностите на детето, като понякога разменяте гласовете на героите и правите разни други грешки, за да разберете дали детето внимава и доколко е запомнило текста.
Add comment