Немският психолог Фридман Шулц фон Тун създава четирипластов модел на комуникация
Мислите, че имате две уши? Грешите. Имате четири и всяко едно от тях чува по свой начин. Всяко едно от тях може да ви заблуди или да ви служи превъзходно. Как да не позволим на някое от ушите да доминира, за да избегнем конфликтите с хората?
Понеделник вечер. Емилия току-що се е прибрала уморена от работа. Няма желание за нищо друго освен за почивка. Един час след нея мъжът й Марин влиза вкъщи. Гладен е, отваря хладилника и се провиква: „Само въздух! Хладилникът е съвсем празен.“ При тези негови думи Емилия скача от канапето и с повишен тон казва: „Не съм ти слугиня, можеше да напазаруваш, а не само да изискваш от мен.“
Чуваш ли ме?
Марин изобщо не разбира за какво става дума, той само е изтъкнал факта, че в хладилника няма нищо за ядене. Според него, това е единствената информация, която е споделил. След като го атакуват, обаче, той трябва да се защити. Скандалът назрява. Кой започна пръв? По този въпрос всеки от тях има различно мнение. В това, което той е казал, тя е доловила упрек, че не е направила покупки. Защо е чула нещо, което Марин нито е казал, нито даже си е помислил?
Защо понякога ни е толкова трудно да се разберем, след като говорим на един и същ език?
Недоразуменията по време на общуването представляват проблем, който засяга всички видове отношения без изключение: между партньорите в семейството, между родители и деца, между началник и подчинени, между приятели. Независимо от желанието за разбирателство, независимо от нивото на близост в отношенията, понякога ние просто не се разбираме.
Немският психолог Фридман Шулц фон Тун в стремежа си да изясни откъде се появява този проблем създава четирипластов модел на комуникация. От него произлиза, че всъщност ние общуваме повече, отколкото ни се струва, че го правим. Това се отнася както за подателя, така и за получателя на съобщението.
Полето на изказа, което илюстрира този модел, се базира на това, че съобщението съдържа в себе си няколко информации едновременно, пише „Журнaл“. Всяка една от тях може да бъде разположена на плоскости със съвършено различно психологическо значение.
– Делова (конкретна) плоскост – това е пряко изразената част от съобщението, в която намираме отговори на въпросите какво, как, къде, кога.
– Плоскост на призива – в нея подателят отправя свои молби, нужди и очаквания към получателя на информацията, но не ги изразява направо. Той укрива своите намерения зад думите.
– Плоскост на себеразкриването – чрез съобщението подателят показва какво мисли, какво е неговото мнение, какви са неговите предпочитания, убеждения, амбиции, а също така и какво е настроението му в момента.
– Плоскост на отношенията – тя показва дали между общуващите съществува близка връзка или е спазена дистанция.
Той се връща от работа и казва:
„Хладилникът е съвсем празен“,
Какво чува тя? Деловото ухо:
Действително, хладилникът е празен. Трябва да купим нещо.
Ухото на призива:
Е, да, смята, че е трябвало да напазарувам.
Ухото на себеразкриването:
Нервиран ли е? Може би е имал лош ден в работата? Ухото на отношенията:
Винаги се заяжда с мен! Понякога ми се струва, че нашата връзка е изчерпана.
Защо, без никой да ви е молил, ставате и отваряте прозореца?
Защото вашето ухо на призива е чуло молба, която не е била отправена.
Така както подателят може да си служи с четири плоскости на съобщението, така и получателят притежава четири вида уши:
– Деловото ухо се съсредоточава върху фактите. Човек, който има делово ухо, слуша точно това, което му е казано. Не интерпретира, не търси под вола теле. Задава конкретен въпрос, уточнява информацията, получена от подателя.
– Ухото на призива често чува молби, които са отправени към нас или не. Слушането изключително с това ухо може да доведе до неприятни усещания у получателя. В крайни случаи той може да се почувства манипулиран. Това ухо е много податливо на всякакъв вид натиск.
– Ухото на себеразкриването е това, което се съсредоточава върху подателя. То се опитва на всяка цена да отгатне какви са неговите емоции, какви мотиви се крият зад всяка негова дума.
– Ухото на отношенията винаги търси отговор на въпроса дали подателят ни цени, счита ли ни за компетентни и достатъчно добри партньори.
Кое от четирите уши доминира?
И защо трябва да „дадем думата“ и на останалите три?
Ухото, с което си служим най-често, се определя главно от начина, по който сме били възпитавани. Но всеки от нас има нужда и от четирите си уши.
Ухото на призива е необходимо, защото благодарение на него можем да разпознаем молбите, които някои хора не умеят да изразят направо.
Ухото на отношенията позволява да се изгражда близост, понеже отлично умее да улови това, което се случва между хората в областта на емоциите.
Ухото на себеразкриването има способността да забележи истинския проблем, прикрит зад поведението на партньора.
Трудностите се появяват тогава, когато едно от нашите уши заглушава дейността на останалите три и така попадаме в комуникационен капан.
Съветът е простичък: когато не сме сигурни, трябва просто да попитаме партньора дали наистина сме разбрали правилно това, което е искал да ни каже.
Leave a reply