Невинаги се знае кой и кога е измислил дадена храна. Но името са „изобретателя“ на сандвича не се подлага на съмнение
Това е Джон Монтепо, четвърти граф Сандвич, министър на външните дала и военноморски министър на Британската империя…
КАРТИ, ПАРИ, САНДВИЧИ
Графът е отчаян картоиграч и според една от историческите справки в съдбоносната 1762 г. той прекарва в игра на карти в клуба цели 4 часа.
Разбира се, графът огладнява, но не може да се откъсне от играта дори за да сложи залък в устата си. Затова моли да му донесат печена пържола с парче сирене между две филии хляб, да да може да се храни, без да си цапа ръцете.
Идеята на Монтегю се харесва на останалите от карето и те започват да си поръчват „същото като на Сандвич“
Освен това графът е и работохолик и прекарва много време в кабинета си, като редовно пропуска обедите или вечерите. Затова неговото изобретение
пести време.
Днес можем да кажем с увереност, че този благородник променя хранителните и
културните навици лиони хора, а благодг ното човечество измие множество вариации темата.
НАЦИОНАЛНИ ОСОБЕНОСТИ
Сандвичът се състип от най-малко две парчета хляб, между които е поставена плънка – месна, от сирене или зеленчукова, обогатена със сосове и подправки. Размерът и формата могат да бъдат най-различни – от малки, „на една хапка“, до огромни, които могат да се погълнат единствено с помощта на нож и вилица. В някои страни сандвичите се сервират в чиния и да се яде с ръце, е връх на неприличието. Сандвичът е бързо приготвена храна и като всеки фастфуд е популярна по време на път, на пикник, на студентски купони.
Всяка страна си има свой фирмен сандвич. Например индийските обикновено са растителни, приготвят се най-често от домати, картофи, цвекло, лук.
Арабският вариант (арам или левант) се състои от лаваш (безквасен хляб) със сирене, тънки парчета овнешко и листа салата. В Америка по-голямата част от населението безусловно ще гласува за сандвич с пуйка, бекон, зеленчуци и майонеза.
Канадците предпочитат сандвичи с фъстъчено масло и желе – обикновено от грозде. Между другото, сандвич с фъстъчено масло и конфитюр е любимата храна на президента Джордж Буш.
Турският сандвич може да се нарече дюнер кебаб – късчета месо, увити в питка. Той е популярен не само в Турция, но и в Германия и Великобритания. Патриотичните кубинци предпочитат сандвичи „кубано“, приготвени от местен хляб с шунка, печено свинско, горчица, майонеза, копър и ароматно сирене.
КЛАСИКА В ЖАНРА
Освен национални варианти съществуват и множество, така да се каже, общочовешки разновидности на сандвичите. „Монте Кристо“ например е любим във всяка точка на света – с шунка, пилешко, швейцарско сирене, който първо се потапя в разбито яйце, а след това се пържи до образуване на златиста коричка. Кой ще се откаже от такава вкуснотия! Сандвич „Рубен“ (от ръжен хляб със сирене ементал и кокоше месо), сандвич „Мокрият Джо“ (с говеждо, кайма и кетчуп) или „Бедният младеж“ (със скариди) – също са хитове със световно значение.
Сред най-необичайните е сандвичът „Дагууд“ (с език, лук, горчица, сардини, боб и хрян), като всеки слой съдържа нова комбинация от вкусове. Можете да го поръчате практически във всяка закусвалня в Европа, както и в другото полукълбо.
ЛЮБОВТА Е ЗЛА
Но колкото и вкусен да е сандвичът, това все пак не е най-полезната храна – питайте диетолозите! Не сме за това напълно да се откажем от него, но и не бива да се злоупотребява. Напоследък сандвичите са доста популярни, особено сред младите хора. Но за препоръчване е да са домашно приготвени и от продукти, в чиито качества сте уверени.
Сандвичите са обичана храна и така ще бъде винаги. В тяхна чест се организират дори международни състезания. Най-горещите фенове (главно отвъд Океана) им посвещават песни и стихове. А в американския календар сандвичът има дори свой собствен празник – 3 ноември, денят, когато е роден Джон Монтепо, четвъртият граф Сандвич.
Leave a reply