Напоследък зачестяват катастрофичните прогнози от реални лица или измислени прорицатели. Идеите на „Апокалипсис” витаят във въздуха
При това не само във формата на „класическия“ край на света, с четиримата конници и последващия „Страшен съд“, а като резултат от множество причини. От падане на огромен метеорит до нашествие на извънземни, включително ядрена война. Периодически се „определят“ конкретни дати на природни катастрофи. Каква е причината за такива „натрапчиви“ прогнози?
Една от най-обсъжданите теми в медиите напоследък е темата за неизменното наближаване на Апокалипсиса.
„Арсеналът“ на катастрофистите все повече се разширява. На хоризонта се появява зловещата планета Нибиру. Съвременни „прорицатели“ убеждават, че напразно мнозина подценяват мащабността на предстоящата трагедия.
Редом със Земята ще премине обект, неизвестен засега на науката, затова до момента нито една обсерватория не е зафиксирала приближаването му. Той ще предизвика наистина „апокалиптични“ изменения в земната гравитация, което неизменно ще се отрази върху всичко живо на планетата.
Сред съвременните прорицатели „почетно“ място заемат еколозите. И това не е изненадващо на фона на прогресиращия климатичен хаос и нарастването на земетресенията и други катастрофи.
Ако досега хората успяваха да влязат в рамките на обемите, които планетата е способна да възстанови за година, днес човечеството вече живее „назаем“. Още към 2050 г. хората ще имат нужда от ресурсите на две такива планети като Земята. Предстои рязко социално разслоение и гибел на слабите, а за планетата – изтощение и при неблагоприятен изход измиране на повечето живи организми.
Теологическите източници „успокояват“, тъй като Страшният съд не означава гибел за цялото човечество
За това говорят много християнски пророци, а и не само християнски. Още знаменитият тълкувател на библейските
текстове Йоан Златоуст, разказвайки за предстоящия Апокалипсис, произнася крилатата фраза: „Не всички ще умрат, но всичко ще се промени“. Близки са представите за Апокалипсиса и в исляма.
Има ли изход? Още в античния Рим известният политик Цицерон, спасявайки прорицателите от гнева на измамените граждани, заявява: „Всичко, което е предсказано, се случва, но не всичко се случва по наше време”. Днес бихме казали – не всичко се случва в нашия свят (измерение), а много от събитията настъпват в паралелни светове. И щом като дори и след най-мрачните прогнози и предсказания нашият свят е оцелял, може би няма за какво да се безпокоим.
И така, ще има ли или няма да има „край на света“?
Има още един „метод“ за решаването на този проблем – огледалото, и пo-точно историческото „огледало“. Може би си струва да надникнем в него (в широкия смисъл на това понятие).
Какво бихме видели там? През последните осем – десет хиляди години цялата история на човечеството представлява фактически историята на войни. Разликата е само в броя на жертвите – от десетки и стотици в пещерните времена до милиони в периода на „развитата“ цивилизация днес. Следващите ще се изчисляват в милиарди.
Възникват и се променят религиите – от Мойсей до Заратустра и Иисус, Буда и Мохамед. Все едно и също – променят се „декорациите“ и „апаратурата“, но същността на човека не се променя. Или поне не в положителна посока.
Мащабното унищожение на себеподобни, независимо от пол и възраст, продължава -от Троя до Хирошима, а днес – Либия, Сирия, Ирак, Украйна, Афганистан. Да не говорим за глобалния тероризъм. И така, трябва да решим да бъдем или да не бъдем.
Leave a reply