Той настоява да заживея при него, а имам добро семейство с две деца
Случи ми се нещо, което не предполагах, че е възможно. Аз съм улегнала жена на 47 години. Имам добро семейство. Отговорен съпруг, две чудесни деца – момче и момиче. С мъжа ми винаги сме се разбирали добре, не се е случвало да ми повиши глас, дори и да сме се поскарвали понякога… е било е рядко и след това веднага сме си изяснявали нещата и сме се сдобрявали. Верно, може и магията във връзката ни да е поизчезнала, но си мисля, че това си е съвсем в реда на нещата след 25 години брак.
Пък и не съм отдавна някое момиченце, което си мечтае за романтика.
Работя в неправителствена организация и като такава на мен се падна да работя по проект в софийския затвор. По време на работата ми там неусетно се сближих с един от затворниците, който излежава седем години. Не за какво да е, а за убийство. Не знам как се случи, но без да се усетя, постепенно хлътнах. В един момент си пишехме всяка вечер, след като приключи последната им проверка вечер. Чувствах се донякъде гузна, но пък и ми беше някак си спокойно, че няма какво повече да се случи, при положение, че той е зад решетките. И изведнъж миналата седмица дойде новината, че го освобождават предсрочно.
Той настоява, когато излезе, да се преместя при него и да заживеем заедно. Аз от една страна го искам, но от друга не искам да изоставя съпруга си, да не говорим за децата. И просто не знам какво ме чака…
В.М., София
Add comment