Тайна, която промени всичко
20 години не познавах никого от роднините си по майчина линия. По неизвестни за мен причини, тя се беше изпокарала с родителите и сестра си. А това се оказа причината първото ми истинско влюбване да ми донесе и вдъхновение, и бързо разочарование…
Беше прекрасен слънчев следобед, в който си четях на една пейка в парка. Бях се унесла в сюжета и не забелязах как симпатичен млад мъж си играе с кучето си – малък рошко с неопределена порода. Надигнах глава в момента, в който малка пръчка летеше буквално към носа ми, а кучето се приготвяше да я улови с минилъвски скок. Реагирах скорострелно и отместих глава.
– О, извинете! – каза смутено стопанинът на кучето – Така се унесохме с Доно, че просто не видях накъде хвърлям…
Докато той се опитваше да се извинява, аз вече се забавлявах с прекрасния малък пес на име Доно, който облизваше ръцете ми и тъкмо се канеше да скочи в скута ми. Не просто се канеше, ами направо си скочи и доволно, като победител, се намести, без никакво намерение да ходи където и да било.
20 г. не познавах никого от роднините си по майчина линия
– Хей, няма ли да си ходим? – попита стопанинът му, но Доно не реагира. – Много съжалявам, ако ви причинява неудобство.
– Нищо подобно – много е сладък. Нека да поседи, ако нямате нищо против.
И така – разбъбрихме се, споделих мечтата си да имам куче и невъзможността да го гледам, в студентското общежитие. Оказа се, че моят нов познат – Пламен, живее близо до парка.
Малко музика и странна среща… Всеки ден с Доно били поне по два пъти на разходка, а пък до този момент не ги бях срещала. Но от следващия ден бяхме като по часовник: моите паркови четения се преобразуваха в тичане с пръчка в ръка, хвърляне в най-различни посоки и искрен смях, защото Пламен се оказа невероятно забавен човек. Станахме приятели, но много скоро нещата тръгнаха в малко по-различна посока: една вечер се заговорихме за музика и той предложи да мина през квартирата му, за да ми даде една касетка (тогава слушахме музика на касетофон). Бяха прекрасни блусове, на които в онези години всички изживяваха първите си любовни тръпки. Е, май и ние бяхме провокирани от мелодията – без да се усетим, бяхме в страстна прегръдка и устните ни се сляха в жадуваната целувка. Стресна ни отварянето на външната врата.
– Пламене, у дома ли си?
Беше майка му… Той отиде към коридора, за да й се покаже… Поздравиха се, а аз дочух само:
– Да, с една приятелка сме…
Щом влязоха в стаята, изпаднах в шок: пред мен стоеше майка ми! Само дето беше променила прическата и стила си на обличане. Какво ставаше? Не, това, разбира се, не беше майка ми…
– А, ти си се запознал с братовчедката си…
А така! Нима това беше моята пазена в толкова дълбока тайна леля? Не можех да се осъзная…
– А вие откъде ме познавате?
– Наскоро майка ти ми се обади – решила е, че може би трябва да си простим разните стари истории… Младостта ни скара, но сега мъдростта май ни сближава…
Едно отлагано завръщане… Майка ми, след толкова години избягване на темата, беше решила, че е време да се върне към семейството си. Не знам какво е станало тогава – сигурно нещо силно я е наранило, за да скъса всякакви отношения за цели 20 години. Явно вече се е срещнала със сестра си, която й беше точно копие – дори не знаех, че са близначки…
– Смятахме следващата седмица да си направим едно събиране и да ви запознаем. Но… къде се срещнахте?
Споделихме й. Двамата с Пламен стояхме като вцепенени, без да можем да обелим смислена дума… „Ами ако…“ – ето така започваха мислите и на двама ни.. Да, ако бяхме се отдали на тази така бързо развихрила се страст, какво? Нямаше да е много уместно – все пак, не сме членове на кралска фамилия от преди векове, когато братовчедите са се женели безпроблемно. Сега нещата не стоят така. Нашата влюбеност изведнъж премина през изненада, стрес, съмнения, преосмисляне. Нямаше никаква нужда да обясняваме на майката на Пламен какво пък чак толкова ни е смутило… Просто седнахме заедно на по бира и се заговорихме за миналото на всеки от нас – явно имахме много неща за разказване…
Очарователна близост и… несподелени тайни!
След онази вечер на откровения, нашите семейни срещи зачестиха: оказа се, че сме една много приятна компания. Но всяка от страните криеше своята тайна: майките ни така и не пожелаха да ни разкажат какво ги е скарало – твърдяха, че е младежка глупост, която просто трябва да забравят. А ние с Пламен скътахме някъде в душите си онзи любовен трепет, който, слава Богу, не се разви във вихрена любов… С времето нещата се наместиха и той се превърна в най-близкия ми приятел – с него мога да споделя всичко, както и той – с мен… Годините си минаваха, той се ожени за една невероятна жена, която много ценя.
Аз също намерих половинката си…
Не, с Пламен не страдаме, че животът така ни е подлъгал и ни е срещнал в момент на заблуда. Зачеркнахме всичко това и продължихме напред.
И вече 20 години фамилията ни е в прекрасни хармонични отношения – гледаме си децата, с които зарадвахме родителите си. Както може би се досещате, имаме и близнаци: на Пламен му се родиха две прекрасни момчета. А аз имам дъщеря и син. И за яснота: всички те познават цялото семейство, така че повече, случайни запознанства, водещи до грешни влюбвания, не може да има.
Маргарита Д., Бургас
Източник: „Жуpнaл“
Leave a reply