Преди известно време се скарахме жестоко с мъжа ми. Ядосах се, събрах си багажа и се изнесох при сестра ми. Сега всичко, което искам, е да се помирим. Но междувременно извърших грях…
Двамата се разделихме преди четири месеца след жесток скандал.
Той остана в нашето жилище, а аз се преместих при сестра ми.
– Искам развод! – изкрещях, докато събирах нещата си в един куфар. – Мразя те! Животът с теб е ад! Отивам си. Намери си друга, която да правиш нещастна!
Бях с друг
Константин ми отговори грубо и дълго време не се обади. Чак четири месеца по-късно, когато вече бях изгубила надежда, телефонът звънна.
– Може ли да те поканя на кафе – попита той плахо. – Тук, в нашия дом…
– Добре – казах аз, без да се колебая. Идеше ми да изкрещя от радост. През месеците на раздяла разбрах, че твърде много го обичам, въпреки постоянните ни скандали, въпреки навика му вечно да разхвърля и да не ми помага в домакинството. Сигурна бях, че и той ме обичаше.
– Ти си толкова наивна – беше подигравателният коментар на сестра ми. – Константин явно не е успял да си намери друга, която да му слугува. Това е всичко.
Сигурна бях, че тя грешеше. Аз по-добре познавах мъжа си. Знам, че вероятно му беше коствало много да ми се обади. Той беше честолюбив. Но може би, също като мен, съжаляваше, че сме се разделили.
За съжаление обаче аз имах една пикантна тайна…
Всяка вечер преди да заспя си представях как ще се сдобрим с Константин. Щях да го целуна и да му прошепна:
– Обичам те. Никога не съм преставала да те обичам.
Това е истина, но има и още нещо – крия една тайна. По време на раздялата ни се запознах с друг мъж – Камен, съсед на сестра ми.
– Имаш невероятен късмет – той е ерген! – каза ми Юлия по-късно.
А на него му подхвърли:
– Това е Ивелина, сега живее при мен. Тъкмо се раздели с мъжа си…
– Защо му каза това? – попитах я ядосано, когато останахме насаме.
– За да е наясно – отговори тя.
– С какво? – запитах аз.
– С това, че си свободна.
– В момента не се интересувам от мъже!
– Временно е. Ще ти мине – каза Юлия. – Знам го от собствен опит.
Тя беше разведена. В крайна сметка се оказа права. Със съседа бързо се сприятелихме. Една вечер той позвъни.
– Искам да те поканя на чаша вино – каза той.
– Какво ще празнуваме?
– Щастието, че се запознах с теб – отвърна той с чаровна усмивка.
Не се колебах дълго.. Той беше привлекателен, а аз страдах заради проваления си брак. Какво пък толкова, казах си и го последвах.
Разговаряхме, слушахме музика, пихме вино. В един момент Камен протегна ръка към мен и ме прегърна. Изведнъж го почувствах много близък. По-късно, когато лежахме в леглото му, аз се възхищавах от прекрасно изваяното му тяло, което беше накарало всяка моя фибра да вибрира. Вече сама не можех да се позная.
За първи път след брака правех се*с с друг мъж. Но през онази нощ нямах усещането, че мамя Константин. Нали бяхме разделени.
Връзката ми с Камен завърши така внезапно, както беше започнала. След няколко страстни седмици аз сложих край. Това беше моментът, в който осъзнах, че все още обичам Константин и искам да се върна при него. Колкото и да ми беше хубаво с Камен, дадох си сметка, че беше само физическо привличане. Беше вълнуващ епизод от живота ми, но нищо повече.
Сега обаче ме измъчва една мисъл. Дали трябва да кажа на Константин? Как ще реагира? Дали ще ми прости? Ще ми повярва ли, че все още го обичам? А може би не бива да споделям. Може би е по-добре да премълча. Случилото се несъмнено ще му причини болка. А ние се нуждаем от помирение. А и аз самата нямам търпение да потъна в обятията на Константин.
Ивелина, 33 г.
Източник:“Жуpнaл“
Add comment