Детски конфликти: Оставете децата сами да се сдобря

Ако не се изнервяте и се въздържате да влизате в техните пререкания, децата сами уреждат конфликтите си бързо и честно

Това е ценен урок за живота. Щом ги свикнете веднага да тичат при вас, за да търсят помощ и справедливост, значи не използвате правилен възпитателен подход. Едно дете, което не може да се оправи с брат си или със сестра си, няма да знае как да постъпи и при спречкване в детската градина или в училище.

Поради тази причина не толерирайте и навика само едно от децата да идва при вас. Кажете, че ще се намесите, ако и двамата дойдат, за да ви обяснят проблема. Иначе очаквате да се сдобрят сами.

Ако и двамата редовно искат от вас да сте им рефер, не се колабайте твърдо да заявите, че предпочитате сами да се оправят.

Само в случай че напрежението опасно ескалира и стигне до физическа саморазправа, умиротворете
децата. В този момент гледайте да не вземате ничия страна и да се отнасяте еднакво с всяко.

Когато след това страстите се успокоят, може да предизвикате общ разговор, за да изясните причината за конфликта. Дайте думата и на двамата. Търпеливо ги изслушайте, но не позволявайте караницата пак да се разгори.

Постарайте се да не действате и като съдия на процес, който накрая издава присъди. Кажете, че близките хора не се карат и не се бият, а се стараят да проявяват разбиране един към друг, да зачитат желанията и интересите си, да си отстъпват, защото се обичат.

Ако се налага да се карате само на едното дете, направете го на 4 очи. Иначе другото, дори да е било правата страна в конфликта, няма да може да скрие тържеството си. Виновникът пък ще се почувства съвсем зле заради публичността на порицанието. Това може да усложни отношенията между децата.

Особено внимавайте да не вземете страната на по-малкото дете с онова вечно „Ама ти си по-голям/а“. Често малките това очакват да се случи и точно по тази причина се осмеляват
да дразнят големите.

В никакъв случай не действайте по правилото „всички са виновни“. Не се намесвате, за да наказвате, а да уредите отношения. Подчертайте, че ви е много неприятно да чувате караници. Но не заявявайте, че не ви интересува кой крив, кой прав, и двамата няма да гледат телевизия, да речем. Ако постъпите така, децата ще продължат конфликтите, но скришом от вас, което може да се окаже по-лошо. Освен това ще ги разочаровате, защото те очакват мама и татко да са авторитет, който раздава справедливост, а не поголовни наказания.

Това е вярното поведение и при конфликти между вашето дете и братовчедите или приятелчетата му. Тогава родителската намеса е още по-нежела-телна. Другите може да го изолират. Ако все пак се наложи да прекратите опасен сблъсък, действайте много деликатно. Предложете друга игра или друго разпределение на ролите. При крайна необходимост бързо измислете нещо приемливо и извадете детето си от ситуацията.