Как да напреднем в работата и да станем любимци на шефа?

Нито един от изброените начина няма да проработи, ако шефът не ви забелязва

Скромността краси човека, но това значи, че той не се хвали сам, а умно, ловко и ефективно прави така, чеда го хвалят другите. Вие не нахалствате, не се самоизтьквате, а показвате на началника постиженията си, смисъла, ползата от присъствието ви в екипа и компанията.

В крайна сметка това е честно, защото му давате възможност да види и да се възползва от вашия потенциал на незаменимо ценен служител, за да върви добре и неговата собствена кариера.

Учите нови неща – увеличаването на компетентностите ви увеличава вашата цена. Така разширявате периметъра на професионалното си действие и по-скоро вие можете да замените някой колега, отколкото началникът да смени вас. Ще го впечатлявате и улеснявате, ако по своя инициатива следите иновациите във вашия бранш и практиката на конкурентите. Информацията е оръжие и то ви прави незаменими.

Не търсите непременно признание – това е трудно, но ви гарантира място в сърцето на шефа. На пръв поглед ви се струва, че съветът е странен. Всеки работи за пари и за признание. Вярно, обаче най-незаменими са тези, които не се трудят само и единствено за тях, а и заради удоволствието да си свършат работата възможно най-добре. Така правят почтените хора, които обичат професията си. Другите се оправдават, че не се стараят повече, понеже им плащат малко, не са ги повишили, началникът не ги оценява и т.н. Колкото и квалифициран да е служителят, който работи само за пари и комплименти, не е трудно да бъде заменен с друг квалифициран служител, който ще работи само за пари и комплименти. Незаменими са отдадените на работата си.

Знаете си мястото – незаменими служители са тези, които правилно преценяват кога да говорят и кога да си мълчат. Никой не харесва хора, които се изказват, без да са компетентни, и се пъхат там, където не им е работа. Умните съзнават къде точно в организацията са. Не се подценяват, но не се и надценяват.

Най-голямото изкуство е да не се вживеете силно в ролята на незаменими и шефът ви да помисли, че искате да го замените. В смисъл, да му седнете в креслото. Е, тогава жалко за всичките ви усилия (освен ако наистина не искате точно това и сте избрали правилния момент). Колкото и да ви цени, колкото и широко да е скроен, той не само ще намери начин да ви махне, ами и твърде двусмислена препоръка ще ви напише.