Тези икони са разпространени предимно през Средновековието
Наричат се така, тъй като имат два слоя. На външния се изобразяват традиционни сюжети: Иисус Христос, светци и т.н. На втория, скрит под първия слой, са рисувани картини от ада и дяволи.
Обикновено художникът първо нанася върху основата грунд и върху него рисува адските картини. След това чака боята да изсъхне напълно и отново нанася грунд. Едва след това изобразява каноническия християнски сюжет.
ИСТОРИЯ И ЗНАЧЕНИЕ
За адописните икони се носят легенди. Често са споменавани в различни исторически документи, но реални примери на такива икони не са запазени.
За първи път терминът „адописни икони” се среща в паметник от XVI в. – житието на Василий Блажени. В него се описва как светецът идва до градската порта, на която е поставена смяталата за чудотворна икона на Богородица. Въпреки очакванията на тълпата богомолци, наобиколила чудотворния образ, Василий Блажени не възнася молитва, а хвърля камък срещу иконата. Той обяснява постъпката си с това, че под видимия слой боя е нарисуван дяволът. След това доказва думите си, като демонстрира скритото изображение.
Адописните икони са смятани за особено опасни за вярващия, тъй като двете изображения са неразривно свързани. Възнасяйки молитва към светеца или Иисус от иконата, християнинът едновременно се моли и на дявола. За обикновените хора това е истинско изпитание на вярата, но и своеобразна привлекателна игра за разпознаване на „дяволските прелести”. Адовите икони са особена разновидност на черната магия.
РАЗПРОСТРАНЕНИЕ
Терминът „адописни икони” е популярен сред староверите, които не приемат църковната реформа и не искат да се подчиняват на приетите през XVII в. нови гръцки образци на богослужение. Именно старообря-дците биха могли да рисуват и разпространяват адописните икони, за да подкопаят вярата на приелите реформата християни.
Според друга версия този феномен възниква заради противоборството на привържениците на юдаизма на официалната църква. Те не приемат поклонението пред иконите. Според тях това са идоли, а почитането им е форма на идолопоклоничество. Това противоречи на Божията заповед „Не си прави кумир”. За да изкоренят вярата в светите икони, еретиците разпространяват адописните изображения.
Според трета версия възникването на тези икони се обяснява с обикновено мошеничество на амбулантни търговци. Един иконотърговец продава на купувача обикновена на вид икона и си тръгва. Тогава друг търговец „отваря очите” на измамения, като му показва скрития слой с дяволските рисунки. Подобен случай описва Николай Лесков в повестта си „Запечатаният ангел”. През 1873 г. писателят •публикува кратко изследване на феномена на адописните икони.
ВЪПРОС НА ОЦЕЛЯВАНЕ
През XIX в. се появяват няколко публикации за адописните икони. Но авторите дават определението „адописни” просто на неумелите изображения на светци. В началото на XX в. изследователите все по-често заявяват, че адописни икони не съществуват въобще. Разказите за тях са своеобразни поучения за суеверния и наивен народ. За това пише руският славист Никита Толстой. Съвременните изследователи се придържат към същото мнение…
Add comment