За съжаление в живота се стига и до този разговор – когато е починал роднина или приятел
Тийнейджърите невинаги дават външен израз на шока, но това не означава, че са безразлични и че болката ги е подминала. Често починалият е бил човек, който всекидневно е бил част от живота им и тогава тъгата е съпътствана от объркване или дори от загуба на идентичност.
Първоначалната реакция на възрастните е да посъветват тийна да бъде силен. Това е грешка, защото по този начин го окуражават да премълчи болката си.
Правилно е точно обратното – дайте му рамо, на което да поплаче. Бъдете до него възможно най-често, без да се превръщате в досадна сянка, и оказвайте помощ при всяка криза.
В началото може да ви се стори, че приема философски загубата, но не се лъжете. Обикновено тъгата го изпълва по-късно, когато шокът е отминал.
Много важно е как ще говорите с тийна. Не използвайте изрази като „напусна ни“, „остави ни“.
Полезно е да изберете ваканция, по време на която може да има физическа активност – планински преходи, каяци, скално катерене. Почивката на палатки е хитра идея – вътре става много топло и щете, не щете, излизате рано навън. А и когато сте сред природата, имате десетки варианти може да го накарат да изпита гняв към починалия. Ако той е бил дълго време болен, може да кажете, че вече няма да се мъчи и се намира в свят без болка.
Поплачете заедно, помълчете заедно. Може би е добре да заминете някъде, където нищо не ви напомня за последните тъжни събития.
Ако имате много чувствително дете, психолозите съветват да му вземете домашен любимец.
Важното е тийнът да свързва движението с приятни неща, за да бъде стимулиран да продължи през цялата година. Когато се върнете от почивка, потърсете онова занимание, което ще го държи във форма и през студените месеци. Не е задължително да го насилвате да влиза
та ще е незначителна, но грижите ще ви разсейват.
Тийнът може да ви зададе много трудни въпроси като например защо точно той/тя почина, защо някои си отиват млади, щом са били добри хора. Не можете да дадете тези отговори, затова и не опитвайте. Изразете своята вяра, че всяко нещо има своята причина, дори и смъртта, че не знаем какво има „отвъд“.
Окуражавайте го да говори за скръбта, да я изразява, като рисува, пее, крещи, ако това му носи облекчение. Изключително важно е да не остане несподелена болка, която може да се превърне в травма за цял живот.
Разговаряйте често за починалия – нека у дома има чувство, че духът му е жив и винаги ще бъде с вас.
Коментари