Детето ви се държи различно в училище и вкъщи
Там е кротко агънце, което всички обичат и дават за пример. Щом се прибере, става малък дявол. Че и по-голям.
Децата знаят много добре къде може да минат капризите им и къде не. Като влязат в образователната система – в детската градина и училището, бързо разбират, че има правила, които трябва да спазват. И ако не ги спазват, следват санкции. У дома е друго. Уж има правила, но мама и татко толкова ги обичат, че са склонни да прощават. В тези две различни действителности може да са различни.
Това е естествено и всеки родител би направил лошо на детето си, ако очаква то да се държи вкъщи така дисциплинирано като в училище. Нали у дома всеки е по-свободен и даже има израз „да се чувстваш като у дома си“. Но понякога се питате как учителите успяват да се справят с повече от 20 деца едновременно, а на вас ви е трудно с едно.
Щом искате да вземете от изпитаните учителски методи, първо трябва да въведете ясни правила за поведение, да ги обясните и да съобщите какво следва, ако не се спазват. Точно така е в училище. Казано е, че в час нямаш право да си приказваш със съседа по чин. Ако го правиш, госпожата се кара и наказва. Затова когато тя се приближи до бъбривците, без дори дума да изрече, те млъкват. Отнемането на привилегии също е санкция – учителката слага непокорника на пейката и той тъжно гледа, докато другите играят през междучасието. Тя не допуска пазарлъци и молби да отстъпи, защото има още 20-ина деца, за които трябва да внимава.
Както се казва за правосъдието, възпиращ фактор е не толкова размерът на наказанието, а съзнанието за неговата неизбежност. Т.е. когато учителката не пропуска приказките в час и буйствата в междучасието, без да им обръща внимание, дисциплина има. Може да вземете този пример на домашно въоръжение, вместо да следвате принципа, че за всяка грешка има прошка. Това също е вярно, но ако никога не наказвате за нарушение на правилата, защо въобще сте поставили правила.
Add comment