Венислав спасява кожата след 53 дни в плен между живота и смъртта. Предприемачът е на 37 години, когато е сполетян от трагедията да стане роб на похитителите, които разполагат с живота му всеки час от близо двумесечния плен, без да знае дали въобще ще оцелее…
Венислав Величков
Венислав е медик по образование, развива успешен фармацевтичен бизнес, който носи ползи, Видими за обществото. Бизнесменът не е женен, има сестра Гергана, която учи и живее в САЩ, където се омъжва и така не се завръща в България. Семейство Величкови е прекалено заможно Притежава десетки имоти в кварталите „Лозенец“ и „Драгалевци“. Бащата Вене Величков е потомствен строител, майката Дочка Величкова е изключително възпитан и етичен човек, преподавател в горните класове на елитна столична гимназия. В бизнеса с лекарства Венислав е съдружник с Боян и Димитър, тримата изнасят илачи в Сърбия, Македония, Русия и Унгария. Бизнесът им е изцяло легален, плащат пълните осигуровки на служителите си.
До съдружника на Венислав – Димитър, който имал връзки в полицията, неведнъж достигала информация за евентуално готвеното покушение. Величков обаче се съмнявал – няма причина да посегнат на него.
Въпреки това се стига до най-лошото. На 5 ноември 2008 г. около 18 часа на „Симеоновско шосе“ Венислав Величков е похитен. Докато управлява своето „Порше Кайен“, тъмен джип внезапно го приклещва и спира. В близост се оказала и „патрулка“, откъдето изскочили фалшиви униформени, които за минути му слагат белезници. Следват бързи удари с палки, после мъжът е вкаран в колата, която потегля в неизвестна посока. По-късно се разбира, че през целия плен е държан в къща в близост до местността Камбаните.
Поисканият от семейството откуп е 2 милиона лева. Започват тежки и
мъчителни преговори, които протичат на три тура. Първите десетина дни с него се държат като с каторжник. Венислав е бит няколко пъти, връзват го за кревата, слагат окови на ръцете и краката му, тиксо на устата, марля и бинтове на очите. През цялото време бизнесменът е пазен от осем човека на смени по 4 души.
Една вечер единият от „надзирателите“ му го пребива жестоко – не му бил симпатичен, защото бил богаташ.„Ти знаеш ли, че докато се фукаш с такива коли и си харчиш милионите, аз няма какво да ям, бе“, крещял един от изродите, очевидно пиян. Млатил го с палка по ходилата, което води до жестоки болки. В изблик на садизъм „Наглите“ му отрязали част от дясното ухо, което изпратили на родителите му, за да ги подканят по-скоро да съберат парите за откупа. Венислав сам се превързвал, като ги молил за антибиотик, риванол и спирт. Заради тормоза припадал няколко пъти. „В един момент наистина си мислех, че ще умра“, казва по-късно той. В стаята-килия уродите му оставили гърне, което ползвал като тоалетна, което воняло ужасяващо. През това време майка му Дочка Величкова неистово търси парите. За да събере по-скоро сумата, сащисаната жена продава два апартамента. Така събира 208 000 евро, които предава на бандитите. В началото на март 2009 г. най-сетне е освободен.
Заради неописуемите гаври той заминава да се лекува в най-елитната клиника в Германия, където е диагностициран с тежко шоково депресивно разстройство. Заедно с него са и родителите му. Домът им в „Лозенец“ опустява за дълго, а къщата в Симеоново е поставена под охрана. За година премеждия с „Наглите“ бизнесът с лекарства напълно замира. Венислав и до днес е в шок от случката. Почти няма ден, в който да не се сеща за особеното състояние между живота и смъртта, в което се намирал цели 53 дни, пише в. „Таблоид“.
Add comment