Майка за първи път: да слушам или да не слушам бабите?

Като човек стане за първи път родител, се притеснява

Дори да е погълнал огромно количество информация на хартия и през компютъра, пак си дава сметка, че теорията не е като практиката. Както много неща в живота, родителството се учи само с родителство. Но в стремежа да си купи опит, съвсем естествено новоизлюпената майка е склонна да слуша съвети от по-опитните. Мераклии за ментори наоколо колкото щеш – прабаби, баби, роднини, приятелки.

Не се връзвайте на всичко, което ще чуете, съветва „Всичко за семейството“. Първо, за вашето дете може да не е добро това, което е било добро за детето на свекърва ви, макар че става дума за любимия ви мъж. Второ, има съвети с претенции за общовалидни, които се предават от поколение на поколение и от уста на уста, а пък никой не може да ви обясни защо са се превърнали едва ли не в закон. Не са точно бабини, ще ги чуете и от по-строги педиатри например. Но най-модерните школи за отглеждане и възпитание през последните десетилетия учат, че още от самото раждане родителите трябва да се зачитат личността на децата си. Което ще рече да се съобразяват с тяхната индивидуалност и техните желания.

Детето трябва да изяжда нормата си. От първия ден лекарката ще ви обясни колко храна да поема бебето, за да расте. После има таблици с предписания и калории за всякаква възраст. Какво обаче да правите, ако вашето гардже не иска да е средностатистическо и отказва да си поглъща отредената порция? Ами нищо. Работата не е само в количеството, а и в качеството. От физиологична гледна точка детето трябва да се храни пълноценно, за да се развива правилно. Не превръщайте изяждането на всичко, което е в шишето или в чинията на детето, в битка за изпълнение на норма. Всеки човек е различен, потребностите му от храна също са различни. Щом детето наддава на килограми и расте в обичайните за възрастта му граници, не го насилвайте. Това в началото е глупаво, защото хлапето ще повърне. А после е дори опасно – хранените насила деца често придобиват вредни навици.

Не се тревожете и вие за количеството. Синът или дъщеря ви има инстинкт за самосъхранение и на никаква възраст няма да се остави да умре от глад, щом пред него има храна. Но ако постоянно и категорично отказва нещо – плодове, зеленчуци, месо, мляко, непременно се посъветвайте с какво да ги замените. Така няма да липсват ценните съставки, нужни за развитието му.