Това ще ни позволи да разберем по-добре себе си, да си изясним от кои стереотипи трябва да се избавим и с какви житейски принципи да ги заменим
Всъщност няма стопроцентови победители и аутсайдери. Най-често хората се смятат за успешни в някакви области и за неуспели в други. За да се чувстваме свободни и щастливи, е важно чашата на победите да натежава. И главното: да помним, че ние (и никой друг!) винаги можем да заменим всеки „минус” с „плюс”.
Обикновено неудачниците силно се съмняват в това. Мнозина от тях говорят за себе си като за преуспяващи, но много заети хора; или богати, но-нещастни, „попаднали в капана” на неблагоприятни обстоятелства. И не желаят да осъзнаят, че сами са се поставили в клетка.
Аутсайдерите рядко живеят истински: те обезценяват днешния ден, потапят се в спомени за миналото или мечти за бъдещето. Те се самосъжапяват, оплакват се от съдбата и много уважават условното наклонение: „Ако бях се омъжила за друг,…”, „Ако бях си избрал друга работа,…”, „Ако мъжът ми спре да пие,…’, „Ако родителите ми бяха богати,…’, „Ако бях отслабнала с 20 кг,,..”.
Те очакват някакво чудо и вместо да живеят своя живот, мечтаят за друг: „Колко би било чудесно, когато най-накрая се появи прекрасният принц и ме отведе в двореца си; завърша обучението си в института; намеря си високоплатена работа; богат роднина ми завещае милион…”.
Някои аутсайдери, обратно, се страхуват да погледнат към бъдещето, опасявайки се от хипотетични проблеми: „Ако настъпи криза, изгубя си работата, разболея се, напусне ме съпругът/ съпругата, не мога да си плащам кредита..”, фантазирайки за бедите, които още не са се случили, такива хора се чувстват нещастни още днес.
Голяма част от времето неудачниците играят, преструвайки се, манипулирайки, разигравайки привичните роли. Енергията им е насочена да съответстват на очакванията на другите.
Аутсайдерите избягват близките отношения и привързаност. Много обичат да търсят оправдания за собствените си неуспехи, да намират рационални обяснения за всички нещастия и проблеми, които са им се струпали, като по този начин снемат от себе си отговорността за собствения си живот. Нищо чудно: този, който иска – търси възможности, а който не иска – търси оправдания. И в това е може би основната разлика между победителите и губещите.
Leave a reply