Всяка жена е попадала в положение, когато са й казвали: „Ти много приличаш на майка си.“ Доколко това откровение ви ласкае или ви кара да се чувствате недобре.
В детството любимата ви игра е била да обуете токчетата на мама и да ползвате нейните гримове, а това показва само едно – желанието ви да сте като нея и да приличате на жената, която ви е родила и ви
С времето връзката между майката и дъщерята преминава през много метаморфози
възпитава.
По време на пубертета влизате в друг период, когато имате потребност да спрете да я идеализирате, и то не защото тя е променила поведението и отношението си към вас, а защото това е начинът вие да се изградите като самостоятелна и независима личност.
С времето връзката между майката и дъщерята преминава през много метаморфози – отношенията се уравновесяват и някои се чувстват приятно като дъщери на майките си. Други изпадат в потрес от това, приемат като лична обида за своята женственост и интелект да бъдат сравнявани с майка си. Естествено е да се запитате защо с напредването на годините, толкова много ви тревожи това, че забелязвате все повече прилики между вас и вашата майка.
Започвам да се изразявам като нея
Забелязвате, че сте променили начина си на говор и казвате неща, които са непривични за вас, но пък са типични за майка ви. Колкото по-възрастни ставате, толкова повече имате чувството, че времето изтрива различията и все повече заприличвате една на друга.
Какво означава това?
В определени ситуации неволно търсите спасение от случващото ви се, като несъзнателно копирате това, което прави майка ви. Знаете как то действа и какъв е резултатът. Най-често психолозите оприличават петдесетте години от живота на жената с тези от нейното детство. Отново попадате в процес на самоопределяне, в който се противопоставяте на света или търсите сигурност точно както когато сте били малко момиченце. А тогава сте намирали сигурност при мама!
Защо това ви безпокои?
Защото се чувствате не толкова уверена като майка си, която е все така властна и силна. Нейните думи продължават да са като закон за вас, а действията й са безупречни. Неволно се чувствате победени от нея по отношение на вашата идентичност и в желанието ви да се дистанцирате от нея като отделна и различна личност.
Разсъждавам като нея
Виждате, че започвате да гледате на нещата от живота точно като майка си – по-спокойно и философски, а понякога не сте праволинейна в действията си – с една дума, реагирате именно по нейния начин. Дори се улавяте да мислите: „Тя има право!“ Едва сега усещате колко много неща от нея носите в себе си.
Какво означава това? Чувствате се неспособни да надскочите майка си, сякаш все оставате в нейната сянка.
Искали сте да бъдете различни, да покажете силата и правотата на своите идеи, а в един момент сякаш се въртите в кръг и стигате до това, което тя е правила и казвала, пише „Журнaл“.Сякаш не сте нейна дъщеря, а сте неин клонинг!
Защо това ви безпокои? В един момент разбирате, че не става въпрос за вас самите, а за присъствието на майка ви в една сложна система за защита и самоопределяне, която съществува в човешкия живот. Когато повтаряте действията и мислите на майка си, имате чувството, че не сте способни на своя лична адекватна реакция.
Поставяте си въпроса: „Защо на моята възраст не смея да мисля и действам сама?“ Защото генетиката е нещо силно, което въпреки волята ни оставя своя траен отпечатък.
И физически съм като нея
Винаги сте мислили, че сте одрали кожата на баща си или че сте взели черти от любим ваш роднина. Но ето че заставате пред огледалото на определена възраст и съзирате колко много приличате на майка си – в лицето, в тялото, в движенията. Близък до вас човек ви подхвърля небрежно: „Напомняш ми за майка ти“ и това вместо като комплимент ви звучи като обида. Толкова сте искали да бъдете по-различна, да бъдете себе си, а с възрастта виждате, че това не е по силите ви.
Какво означава това? Идентичността на човека се проявява и по отношение на външността. Колкото повече остарявате, толкова повече заприличвате на своята майка и баба, ако не положите специални усилия да се преобразите – да спортувате активно, да си направите пластика, да се подложите на специални процедури за идеална визия.
Защо това ви безпокои? Най-често тази прилика се забелязва от жените, щом наближат менопаузата. Спомняте си с досада колко сте били критични към майка си, когато е влязла в критическата възраст.
Кастрили сте я как е могла да се отпусне така, да напълнее, а сега и вие сте като нея. След десетилетия усещате, че не сте били прави в упреците си. Едва сега се чувствате виновни за думите си и сте бесни на себе си, че сте допуснали да стигнете до същото състояние.
Leave a reply