Бях готов, докато ми вземаха проби, сега не съм толкова сигурен
Mреди няколко месеца се оказа, че сестра ми страда от неизлечима болест – прогресивна и необратима дегенерация на двата бъбрека. Скоро след това те почти отказаха и оттогава тя е на хемодиализа. Това, разбира се, не може да продължи вечно, въпреки че има хора, които с години са така, но това не си е живот, и обикновена се чака възпожност за първата възможна трансплантация.
Аз се съгласих да се направя тест за съвместимост и се оказа, че сме напълно съвместими – в рамките на 80 и повече процента, което е повече от достатъчно за успешна трансплантация.
Но откакто стана ясно, че могат да ми вземат бъбрека, честно казано, започна да ме хваща страх. Обичам сестра си, но чак толкова близки не сме били. Направих си изследванията, но сега като знам, че ще ме режат, е съвсем различно.
Казаха ми, че с един бъбрек може да се живее, но трябва да внимаваш как. Обичам да пия по някоя ракия, сега ще трябва да ги ограничавам, с храните също… На практика ще стана половин човек, не съм сигурен дали искам това, колкото и егоистично да звучи.
Стоян Д., Шумен
Leave a reply