Още от първия му смс нещо трепна в мен
След дълго чудене реших и аз да разкажа историята си и да поискам вашия съвет. Може разказът ми да ви се стори банален, но за мен беше болезнено изживяне.
Омъжена съм, имам и две деца. Винаги съм била консервативен човек, тиха и по-скоро незабележима. На игра или от любопитство се включих в един смс чат. Започнах да си пиша с разни непознати и един ден се появи Той. Още от първия му смс нещо трепна в мен. И така се започна.Той се държеше невероятно-мил, забавен, и най-вече адски умен. Пишехме непрекъснато, и денем и нощем.
Изобщо не сме и говорили за среща, живеем доста далеч един от друг, но мой близък пострада и ми се наложи да отида до неговия град. И той ме чакаше пред болницата. Как ме позна, не знам.Просто тръгна с широката си усмивка към мен.
Беше съвършен. Точно такъв мъж, за какъвто винаги съм мечтала. Можехме да говорим за всичко, разговорите ни прескачаха от тема на тема. Никога не бях виждала толкова интелигентен мъж! В продължение на месец се срещахме за по няколко часа… ходехме на кафе, разговаряхме – а аз хлътвах все повече и повече. Признавам си, сдържан човек съм, не мисля че той разбра за чувствата ми към него. Но го исках!Адски много го исках. Но аз не съм такава, не зная разните там женски номерца,не знаех как да му покажа, че го искам…затова му го казах. И така… на следващата среща отидохме в тях. Сексът с него надмина всичките ми очаквания… пълна хармония и толкова много нежност.
Продължавахме да си пишем, видяхме се още няколко пъти..и нещо стана.Не знам какво, насити ли ми се, омръзнах ли му не знам. Започнаха да намаляват разговорите ни,той имаше непрекъснато проблеми (дали?)
Разбрах, че се опитва да ме разкара и започнах да се държа студено,говорех му за разни други мъже от чата (а всъщност такива нямаше).Никога през живота си не съм изпитвала такава болка… непрекъснато плачех… задушавах се… все едно, че някой смачваше душата ми… постепенно той изчезна от живота ми.
От тогава минаха месеци, научих се да живея с болката. През деня се старая да не мисля за него, но нощем…
П.Р., Сливен
Add comment