Почина от рак, минахме през деветте кръга на ада
Преди два месеца почина съпругът ми и оттогава наистина не мога да си стъпя на краката. Бяхме много добро семейство, аз съм на 55 години, а той беше на 57. Имаме две деца – големият ни син вече пое по своя път, дъщеря ни е студентка и също се справя добре. Всичко в живота ни вървеше добре и дори за момент не съм се замисляла колко лесно и бързо може всичко да рухне. И в момента, в който чухме диагнозата рак, пак някак си не вярвах, че съвсем скоро всичко ще приключи.
Агонията всъщност продължи две години, минахме през всички кръгове на ада. За да се стигне дотам да почувствам едва ли не облекчение, когато почина. Сега се чувствам съвсем празна и нямам желание за нищо. Казват ми, че трябва да се стегне заради децата, но истината е, че те вече нямат кой знае каква нужда от мен, имат си своя живот. Знам, че съм още млада и бих могла да започна отново, но не мога да си помисля, че ще започна нова връзка. Поне не още.
В.М., Плевен
Add comment