Светът е пълен с опасности и човек от малък трябва да се научи да се предпазва
Това е едно от задълженията на родителите – да изградят у своите деца навици, които да ги защитават в случай на нужда. Целта да реагират адекватно в критични ситуации и да вземат правилни решения, за да останат невредими.
Както винаги във възпитанието е важен личният пример. Хлапетата копират поведението на своите родители. Ако вие затваряте вратите и прозорците, преди да излезете, пресичате внимателно улицата, избягвате съмнителните места и хора, бъдете сигурни, че и вашите синове и дъщери ще го правят.
Трудно е да обяснете на малко момиче или момче как да се пази, затова преминете към изграждане на определен тип поведение. Например системата „Приятелче“ учи да се движиш с придружител. Когато е само, детето е лесен обект за посегателство и е подложено на голям риск. Не бива да го плашите, че има хора, причакващи малки ученици, които се връщат сами от училище. Просто настоявайте да се прибира в компанията на приятели, съученици или родители.
Друг тип предпазващо поведение е „Първо питай!“ – питай ме, преди да отидеш някъде или да направиш нещо.
Нека детето избягва да говори с непознати. Обикновено възрастните не спират малки момичета и момчета по улицата, за да ги заговарят освен ако не забележат, че са се загубили или са наранени. В случай че детето се почувства застрашено, има право да излъже, бързо да се отдалечи и да се смеси с тълпата (или да избяга), да крещи, да вика за помощ. С една дума – позволено му е да прави всичко, което иначе не разрешавате у дома.
„Самочувствието на детето е оръжие номер едно срещу насилника“, твърди Питър Банкс, водещ психолог от
програмата“ Изчезнали деца“ към ФБР. Разговаряйте с вашия син или дъщеря кога докосването е допустимо и кога – не. Добре възпитаните хлапета са научени да уважават възрастните и това е хубаво. Но те трябва да знаят, че има ситуации, в които е оправдано да кажат “ не“ на възрастен човек, без да е невъзпитано. Когато някой се опитва да ги докосва по начин, който ги кара да се чувстват неудобно, объркани или гневни, трябва да кажат „Не’1. С помощта на ролева игра бихте могли да опишете ситуации, не препалено плашещи, но определено такива, изискващи категоричен отговор “ Не“. Така вашето дете ще отиграе ситуацията да гледа право в очите и със сериозно изражение, ясно и уверено да даде своя отказ.
Leave a reply