Психолозите наричат това състояние прокрастинация и имат обяснения и механизми за справянето с него. Първият им съвет е да започнем да правим нещо, свързано с проблема, и това звучи напълно логично. Само че хората, които могат да го последват, нямат нужда от него. А за онези, на които е необходим, е безполезен – те точно това не успяват да правят. Затова е важно да се изяснят първо причините, а после да се дават решенията, казват психотерапевтите.
„Сега не мога да се занимавам с този проблем, после ще мисля за него…“ И така минават ден след ден, докато
сроковете ни притиснат и полагаме свръх усилия за нещо, което бихме могли да свършим по-лесно и навреме. Ето какви са причините за безкрайното отлагане.
Кои са най-честите фактори за прокрастинация, които могат да се наблюдават поотделно или в комбинация.
1. Страх от неуспех
Размислите за бъдещите резултати будят тревога и постоянни опасения у вас, че така или иначе, нищо няма да се получи и всичко ще провалите. И за да не сгрешите, по-добре да не започвате нищо. Така се стига до порочния кръг: страх от неуспех – затова не правите нищо – затова не се получава нищо – затова страхът от пълен провал нараства.
Всички тези опасения са илюзорни. За да се научите да ги преодолявате, дайте си право на грешка – не греши само този, който не прави нищо. Колкото повече действате, толкова по-малко ще „захранвате“ страха си и той ще отстъпи победен.
2. Негативен опит
Споменът от минал неуспех ви парализира – загубили сте вяра в себе си, чувствате се безпомощни и не виждате никаква перспектива, каквито и усилия да полагате. Така постепенно губите желание да се захващате с каквото и да е – толкова пъти сте опитвали преди, няма смисъл от поредно разочарование.
Този порочен кръг няма нужда да бъде разкъсван, трябва само да го „завъртите“ в обратната посока.
Необходимо е да постигнете нещо, макар и незначително, пише „Журнал“. И нека положителният резултат вече ви е доказателството, че можете да се справяте, да ви мотивира за по-сериозни и още по-вдъхновяващи успехи.
3. Подценяване на възнаграждението за положения труд
С хубавото се свиква бързо и лесно. Доказва го всичко гарантирано, което ви става навик. Например фактът, че заслуженото повишение на заплатата ни радва много по-кратко, отколкото неочаквана печалба от случайно участие в лотария, дори да не са милиони левове.
Подценявате възнаграждението си, защото получавате редовно парите си и започвате да си мислите, че няма смисъл да се стараете повече, нали следващия месец пак ще ви платят толкова. Мотивацията спада, отпускате се и губите хъс за работа.
За да не изпаднете в прокрастинация, трябва да се стремите да се развивате постоянно, да си поставяте нови цели. Определете си дългосрочни перспективи, откривайте нови хоризонти.
4. Стремежът към перфекционизъм
Желанието да правите всичко по най-добрия начин е положително качество. Но когато и най-малкото несъвършенство започва да предизвиква чувството ви за вина и го възприемате като пълен провал, има отрицателен ефект. Перфекционизмът може да ви парализира – идеалът практически е недостижим, неуспехите са ви засипали и мозъкът ви блокира. Виждате само в черно и бяло, искате всичко или нищо.
За да се справите с проблема, трябва да промените мисленето си. Разберете, идеалът не е цел, той е посока на движение, не очаквайте да го достигнете, следвайте го като пътеводна звезда.
5. Разнобой на поставените цели
Трудно ви е да разграничите важното от второстепенното. Затова не можете да подредите приоритетите за работа – захващате се с едно, после друго, пак се връщате към нещо, което не е спешно, и накрая отлагате всичко.
Осъзнавате, че нищо добро не ви очаква при това хаотично поведение, но нямате сили да се промените.
В този случай трябва да формулирате точно, ясно и строго поставените цели. Вниманието ви трябва да се фокусира върху неотложните дела, а затова ще ви помогне списък на задачите – черно на бяло, както се казва, като разписание на самолетите, кой кога излита и кога каца. Организацията на времето дава най-добри резултати.
Add comment