Вашето дете проявява твърдоглавост, прави каквото си иска и не се вслушва в това, което му говорите
Как да постъпите? Не е ли редно вместо да го умолявате да влезе в добрия тон на поведение, да покажете кой командва парада? Разбира се, трябва да припомните, че има правила и те трябва да се спазват. Но се придържайте към златното правило – отнасяйте се към наследника си така, както искате да се отнасят към вас. Имайте предвид и твърдението на канадската психоложка Алисън Шейфър: „Децата, които се чувстват добре, се държат добре. Децата, които се чувстват зле, се държат зле.“ Тя съветва да не използвате фрази, които нараняват.
Някои родители ги употребяват в момент на афект – Ама какво не ти е наред; Разбираш ли, че ме влудяваш; Дойде ми до гуша от теб, а ти не спираш; Просто престани; Ти си едно малко чудовище; Със сигурност умееш да съсипваш всичко; Защо изобщо правя опити с теб; Поумней.
Ефективна възпитателна мярка ли е наказанието и в какви форми може да се прилага?
Тези въпроси вълнуват много родители. Психолозите съветват да изпробвате хитри трикове за посочване на грешките, вместо да наказвате. Според тях с пляскането по ду- пето, виковете и забраните се постига резултат, но с цената на страха от санкции. Възможните последици от подобни възпитателни методи са три. Първо, детето се бунтува и отвръща на агресията с агресия, на виковете с викове – това е неговата форма на протест. Второ, развива двойствено поведение – пред вас се държи привидно спокойно, а зад гърба ви тайно се противи и бунтува. Трето, детето се стреми да задоволи всяко ваше изискване, което се случва за сметка на личното му щастие. Занапред ще му бъде трудно само да взима решения и винаги ще има нужда някой да му казва какво да прави и как да се
държи.
Add comment