Бях наистина влюбена, а сега съм супер обидена, но още не съм го напуснала…
Изпитвам невероятно ярост и омраза към гаджето на бившия ми приятел! Гадно ми е да си го призная, но не ме е срам да го направя. Най-тъпото ми е, че бях предадена от човека, който уж трябваше да ми е най-близък. С него бяхме повече от четири години и наистина се обичахме, поне аз го обичах. През цялото това време той беше всичко за мен и живеех единствено за него.
С течение на времето охладняхме един към друг. Той е доста пасивен, аз коренно различна от него. В началото си мислих, че е за добро – можеше да ми погасява страстите, но стана така, че започна и да ми ги убива. Неговата незаинтересованост, нямаше желание да направи нещо по-различно, вървеше си по един свой праволинеен път и аз нямах място в него.
А аз все натяквах – “защо това, защо онова… защо не направим това, защо не направим онова… просто за разнообразие”… Но уви, срещах съпротива всеки път щом исках да разнообразим било ежедневието ни, секса и общо взето всичко друго…
Дните си вървяха по един и същ начин. Излизахме по едно и също време, ходихме на едни и същи места, срещахме се с едни и същи хора. И все бързаше да ме изпрати, все му се спеше или го чакаше неговия приятел да раздуят по мъжки…
И в един ден разбрах донякъде каква би била причината за тази му загуба на интерес. Бил с колежка, изпратил я, когато я попитал дали да влезе, тя казала „да“…
След дълъг разговор, хиляди обяснения и уверения, че няма да се повтори, простих. Единствената утеха, която ми даде за нарането ми достойнство, беше че е доста по-малка от мен, неопитна и по-външен вид доста слаба конкуренция. Имах “честта” да говоря с нея. Глупава 16 годишна пикла, която си мисли, че всичко което блести са диаманти.
Мислях си, че след всичко казано, той ще я зареже – самата аз не съм пенсионерка, на 24 съм, но от всякакви „птиченца“ постоянно дочувам, че продължават да се виждат. Не знам, да го напусна ли, не искам, но май ще трябва да го направя…
В.М., Стара Загора
Add comment