Колкото повече упражнявате една професия, толкова по-добре се справяте с нея
Но и сте склонни да се поддавате на рутината. Ако смятате, че напоследък сте зациклили, вероятно действате на автопилот. Той има предимства – пестите време, сили и нерви. Недостатъците му обаче са повече – потиска волята и креативността и така пречи на професионалния ви напредък“, твърди американският психолог Себастиан Бейли.
За да разберете дали действате на автопилот, проверете как разсъждавате през по-голямата част от работното си време.
3 умствени състояния
1. Вътрешен фокус. Вниманието ви е изцяло насочено навътре в собствените ви мисли. Водите безмълвен разговор със самите себе си. Осъзнавате, че разсъждавате, докато вътрешният ви глас преценява всички „за“ и „против“, споделя с вас различни възможности, предлага ви най- добрия вариант за действие в определена ситуация.
2. Външен фокус. Когато той се активизира, спирате да осъзнавате какво мислите, защото вниманието ви изцяло се съсредоточава върху нещо, което се случва извън вас.
3. Автопилот. В рамките на 8-часовия работен ден почти не използвате двата фокуса. Имате автоматичен, сякаш предварително програмиран отговор за всяка ситуация, в която попадате. Това се случва, защото не срещате предизвикателства, които да ви накарат да се замислите по- дълбоко и да погледнете на нещата от различен ъгъл.
Защо трябва да изключите автопилота?
Причината е, че това умствено състояние нарушава светоусещането ви. Представете си например, че карате кола почти без да се замисляте върху действията си, защото сте свикнали да го правите. Внезапно друг автомобил изскача зад вас, изпреварва ви и ви засича. Веднага ще решите, че го кара някой простак, който не се съобрзано, ще поставите етикет върху самата личност на водача, без да анализирате ситуацията.
Сега си представете, че ваш близък се е наранил тежко и трябва спешно да го откарате до болницата. Хвърляте се в колата и карате възможно най-бързо, за да спасите човека. Пред вас мудно се движи кола и нямате време да я чакате. Изпреварвате я, без да искате я засичате и продължавате. Не се смятате за виновни, защото знаете, че се налага да бързате. Иначе казано, отдавате неприятната случка на конкретната ситуация, не на собствената си личност.
Става дума за типичен пример за автопилот. При това умствено състояние човек смята, че начинът, по който гледа на света, е единственият правилен. Убеден е, че може да се справи с всеки проблем именно ако продължи да мисли точно така. Решава, че този тип разсъждения имат универсално приложение, защото досега многократно са му помагали да се справи. Удря обаче на камък в мига, когато се изправи лице в лице с непозната за него ситуация.
Правилно е четвъртото
То се нарича превключване и се изразява в съзнателно редуване на съсредоточаването върху външния и вътрешния фокус. По време на работно събрание внимателно да слушате това, което казва шефът. В такъв случай използвате външния фокус. След края на оперативната обмисляте току-що чутото.
Така задействате вътрешния си фокус. По този начин хем ще постигнете взаимодействие с шефа и останалите хора от екипа, хем ще може да прецените сами коя част от получената информация е ценна и коя е излишна за личния ви професионален напредък и за успеха на цялата фирма.
Ако използвате само външния фокус, ще изпълнявате единствено команди и често ще взимате решения, които са във ваш ущърб. Разчитате ли само на вътрешния фокус, ще останете глухи за чуждите разсъждения и аргументи и няма да се сработите с ръководството и колегите си. Така има сериозна опасност да се разделите с поста си, защото ще предизвиквате антипатия.
Използвате ли „прекъсвача „, ще може да анализирате всеки проблем от различни гледни точки – и вашата, и тези на хората, с които работите, пише „Всичко за семейството“. Това ще събуди съзидателността ви, като ви накара да потърсите най-подходящото решение във всеки конкретен случай.
Leave a reply