Лошотията така е сграбчила хората за гушите, че отдавна са забравили за човешкия си облик
Лошотията така е сграбчила хората за гушите, че отдавна са забравили за човешкия си облик
Не разбирам защо всички хора са толкова злобни.
Вероятно ще ме попитате откъде знам, че са злобни. Не знаех, но научих. Това, което ще ви разкажа може би ще ви се стори съвсем нормално, но аз не мога да го приема за такова, тъй като е в разрез с житейската ми философия.
Имам чувството, че навсякъде около мен има само злобни хора.
Най-странното е, че въпреки всичко аз успявам да запазя позитивността си и да гледам на нещата по-философски.
Във всеки един търся положителните качества, защото вярвам, че няма човек, който да няма такива.
Това, на което се натъквам постоянно обаче направо ме ужасява.
Живея в малък град и преди време започнах малък семеен бизнес. Може би е излишно да споменавам, че нещата вървят трудно като се има предвид времето, в което живеем.
Жена, която до преди това ми се пишеше приятелка видя, че нещата ми потръгват и веднага се захвана със същото нещо. Уж на шега ми заяви, че винаги ще ми пречи и няма да ме остави да се развивам. Така и не мога да разбера къде сгреших и с какво предизвиках злобата й.
Все по-често се убеждавам, че лошотията така е сграбчила хората за гушите, че отдавна са забравили за човешкия си облик.
Add comment