Разликата ни е огромна, но пак се чувствам увлечена
Никога не съм си мислела, че ще се влюбя в мъж, който е много по-възрастен. Уважавам по-възрастните хора, но не съм ги приемала като обект на чувства, още по-малко пък на физически. И ето, че сега ми се случи, обичам мъж, който е на 75 години.
Той е преподавател в известен университет. В началото ме спечели точно с това – можехме да говорим на всякакви теми. Беше много внимателен, изслушваше ме, опитваше се да помага със съвети. Постепенно свикнах с нашите разговори. Аз съм омъжена от 20 години, но съпругът ми никога не е успявал да се доближи дори и на половината, колкото този човек. Да не говорим за десетките му изневери, с които постепенно ме отблъсна. И ето, че сега се появяваше човек, който съчетаваше всички неща, които някога съм търсела в един мъж… Но и толкова късно. И за мен, и за него.
Той казва, че сме длъжни да изживеем тази любов. Аз също искам това, но се страхувам дори не от това какво ще кажат останалите, защото това е най-малкият проблем в случая. Притеснявам се, че няма да ми стигне времето с този човек и след това ще трябва да живея със спомена за него. Напоследък не разговаряме за нас, избягваме тази тема. Но аз се улавям, че още със събуждането си започвам да мисля за него, припомням си наши разговори и това ме кара да се чувствам невероятно. Никой не е бил толкова нежен, мил и внимателен с мен. Той ме нарича своята „принцеса“. Казва, че му давам енергия. И двете ми деца са вече големи, завършили училище и напоследък все по-често си мисля дали да не напусна съпруга си и да се отдам на тази забранена любов. Защото тя се случва само веднъж и може би цял живот бих съжалявала, че не съм си позволила да отида по-напред.
Една объркана жена
Leave a reply