Преправянето на познати сюжети и измислянето на нови помага на детето да изрази спотаявани чувства
Имало едно време едно далечно царство. Така започват много приказки, които приковават детското внимание. От хилядолетия хората възпитават с тях децата си, предават опита и мъдростта на предишни поколения, опознават културите на. далечни народи. А психотерапевтите ги използват в своята работа – да излекуват детето от прекалена срамежливост, да разкрият неговите комплекси и страхове, да му помогнат да се пребори с тях.
Приказкотерапията е част от арттерапията и като отделно течение възниква около средата на XX век. Тя е лесна за прилагане и в домашни условия. Детето трябва да изслуша или прочете вълшебна история, като преправи, допише или изиграе различните персонажи и обясни причините за тяхното поведение.
Неосъзнато то натоварва героите със своите преживявания и така излизат навън неговите обиди, тревоги, болки. Когато разберете какво го притеснява, ще ви е по-лесно да му помогнете за решаването на възникнал проблем.
Как да проведете вкъщи сеанс? Припомнете на детето любима приказка и го провокирайте да я разкаже само. Не го прекъсвайте, но задавайте уточняващи въпроси. Обясненията разкриват важни неща. Може да се окаже, че Вълка от „Червената шапчица“ е станал зъл, защото Бабата и внучката не искат да се сприятелят с него и той е самотен. Това ясно насочва, че агресивните прояви на детето се дължат на не-приемането му от другите деца. Необходимо е да внушите на вашия син или дъщеря, че има начин да се помогне на приказния герой. Но в никакъв случай не подавайте готов отговор, който според вас е правилен. Преправяйки приказката по свой начин, детето ще избере вариант, отговарящ на неговото вътрешно състояние. Това не само ще го разтовари от напрежението, а и ще му даде ключ към решаването на реалния проблем.
Пресъздаването на различни образи чрез преобличане и преправяне на принц/принцеса, рицар или повелител на джунглата е много полезно. То е репетиция на различни поведенчески модели, които помагат в истинското общуване. Специалистите препоръчват да бъдете особено внимателни. Ако детето ви не сложи щастлив финал на приказката и превърне положителния герой в жесток и отмъстителен злодей, тогава трябва да се обърнете към психолог.
Когато установите, че детето има проблем, измислете максимално близък до него приказен сюжет. Например вашият персонаж се страхува от тъмнината и търси начини за справяне. Може да съчините вълшебно заклинание, което да гони неприятното чувство.
Дайте воля на въображението си, не пречете и на детето да фантазира. Някои родители упрекват своите синове и дъщери заради измислянето на истории, други дори им забраняват да говорят небивалици. Психолозите твърдят, че фантазирането е истинска автотерапия.
Измисляйки, детето споделя вълненията си и се опитва да намери отговори на своите въпроси. Историите, които съчинява, не само отразяват вътрешния му свят, но и Помагат на личностното му развитие, учат го да решава житейски задачи.
Постоянно обогатявайте детския мироглед с приказки. Историите с тъжни сюжети не са подходящи за пришиване, припомнят психолозите. Вълшебните са добър избор за вечерта. Ако се налага да прекъснете четенето или разказа и да продължите на следващия ден, нека да не е в напрегнат или негативен момент – например царският син се изгубва в гората или смелчакът е ранен от три-главата ламя. Подобни епизоди могат да нарушат спокойния детски сън.
Най-малките момичета и момчета обичат приказки с животни. Една от любимите е „Трите прасенца“. В по-късен етап предпочитат истории за хора и животни като например „Мечо Пух“. На около 5 години децата се идентифицират с човешки персонажи и започват да харесват приказки за рицари и принцеси. На тази възраст проявяват интерес към произведенията на Шарл Перо и Андерсен. На 6-7 години хлапетата се опитват да съчиняват собствени истории, пише „Всичко за семейството“. Не се тревожете, ако чуете приказки за чудовища, успокояват психолозите. Когато детето плаши околните със своите разкази, то отработва и контролира собствените си страхове.
Leave a reply