Когато забременях, последното, за което се притеснявах, беше дали и колко време няма да правя секс. Обичахме се, имахме това, за което бяхме мечтали, друго не ме интересуваше.
На пикник
Но няколко месеца след раждането вече не мислех така: тялото ми копнееше за ласки. Между смяната на памперси, недоспиването и постоянното кърмене, мъжът ми явно спря да ме възприема като обект на сексуално желание. В интерес на истината това не ми пречеше поне в началото. Но с всеки изминал ден липсата на това определено внимание ми липсваше все повече и повече. А не знаех как да реша проблема, защото не ни оставаше много време за нас двамата. Всичко се въртеше около детето… И така – до навършването на шестия му месец. Една сутрин преди да станем от леглото той ме привлече към себе си.
Синът ни спеше до нас на леглото. Бяхме много тихи и бързи. Нямаше прелюдия, нямаше глезотии. И точно на финала, като по поръчка, детето се събуди. Много мил момент. Но не усетих удоволствие. Имам предвид онова удоволствие, на което човек се наслаждава, когато някой го обича с всичките си сетива.
След този бърз опит втори не последва. Дали защото се почувствахме някак гузни, че синът ни едва не ни хвана на „местопрестъплението“, дали защото мъжът ми се почувства неудобно, не знам. Но дойде пролетта и на мен все по-често ми се въртяха мръснишки мисли.
Точно по това време се бяхме захванали с един ремонт на ново жилище. Наложи ми се да контактувам с различни майстори, кой от кой по-луди и несериозни. Апартаментът бе за тотален ремонт, трябваше да свалим и радиаторите, за да се измаже зад тях. Но отоплителният сезон не беше свършил още и мисията се оказа доста трудна. Отивайки да подам молба за сваляне на радиаторите, попаднах на един мъж. Когато разбра за какво става дума, веднага ми предложи услугите си – да ми свали радиаторите. Казах му, че съдбата ми го е пратила на точното място, в точното време. Уговорихме се за ден и час. Първия път дойде само да огледа. Аз обаче бях с детето и майка ми. И Александър само се шегуваше. На второто му идване бях сама с бояджията. Тогава ме попита кога ще свършат майсторите. Няколко пъти ме докосна леко по ръката, хвана ме през кръста. Аз се направих на разсеяна. Тогава обаче не успяхме да свършим работа. На третото му идване майсторите вече си бяха тръгнали. Александър каза, че щял да дойде следобед и ме попита дали ще взема детето. Отговорих, че ще го оставя при майка ми. Когато отидох пред блока, той ме чакаше с един пакет – щели сме да си правим пикник. В плика имаше вино, хапки и едно одеяло.
Беше ми доста странно някой да си помисли, че майка на седеммесечно бебе може да изневерява по време на ремонт с майстора, докато мъжът й е на работа, а детето – с баба си. Не се чувствах готова за секс с чужд мъж. Бях още доста отпусната след раждането, изобщо не ми беше до това. Но когато изпихме виното, нещата вече изглеждаха по друг начин. Бях леко опиянена. Все едно се гледах отстрани. Е, беше приятно, няма да крия.
Повторихме пикника няколко пъти, докато не завършихме ремонта на жилището. Оттогава не съм го виждала. Но няма и причина. Защото ми остана време, което да посветя на себе си и на отношенията ми с мъжа ми. А той, оказа се, само това беше чакал…
Благодарна съм обаче на съдбата, че ме срещна с Александър. Защото ми направи страхотна услуга – и в битов, и в личен план.
Гергана, София, 39 г.
Leave a reply