Сега със сина ни оставаме на улицата
Здравейте, аз съм на 43 години, туркиня съм, но се чувстав българка. Бившият ми съпруг е българин, но всъщност дори и не знам защо уточнявам това, защото това никога не е било проблем. Нито между нас, нито в семействата ни. И от двете страни приеха избора ни, аз и досега се чувам с майка му и много се обичаме, за съжаление баща му почина. Преди години той реши да замине за чужбина да работи за известно време, за да направим после някакъв бизнес тука. Продадох имоти, за да може да замине. Там срещнал някаква жена (гъркиня) и постепенно престана да се обажда. Накрая поиска развод. Аз съм горда жена и веднага направих всичко, не съм създавала пречки, но синът ни влиза вече в проблемна възраст – на 13 години е, и ми става все по-трудно да му обясня защо баща му не се интересува от него. На всичкото отгоре, когато купувахме общия си апартамент, не се замислих изобщо, кой ти мисли в такива моменти, и беше записан на негово име. Сега разбрах, че го е продал и ще трябва да напускаме…
В.Н., Разград
Add comment