Казват, че дори най-лошото нещо може да бъде в някакъв аспект и добро. По какъв начин може да бъде добра една изневяра или изгонване от работа? Оказва се, че може – да спаси брак например. Поне в случаите, които наши читателки са споделили с нас…
Не можеше да ме дари с дете – заченах изкуствено
„Не мога да имам деца“ – каза ми го още на първата седмица, когато започнахме да излизаме. Не се колебах нито за момент и изстрелях бързо, че има много други възможности човек да има дете. Това не беше леко решение, но постъпих правилно. Сашо ми харесваше – беше добър, самоуверен, изобщо мъж, на когото може да се разчита. Да срещнеш такъв човек в днешно време е като да спечелиш от тотото. След две години направихме сватба и решихме, че ще пробваме с изкуствено оплождане. При консултациите в клиниката успяхме да намерим дарител, който външно приличаше на Сашо. За мое голямо щастие мъжът ми нямаше проблем с този факт, въпреки че съм сигурна, че мъжката му гордост е била засегната…
Днес се радваме на прекрасно бебе, което вече е на годинка и половина. Всеки, който го види, казва, че е одрало кожата на баща си. Тези изпитания, през които двамата минахме, страшно много ни сближиха, и знам, че ако не се обичахме истински, никога нямаше да ги преодолеем.
К.Ш., 33 г.
Любовницата му ни раздели – временно…
С моя партньор започнахме частен бизнес – държахме хлебопекарна. Отначало беше идилия, аз се занимавах с производството, приятелят ми – с доставките. Нямахме много пари, скапвахме се от умора, но въпреки това ни беше хубаво. На четвъртата година започнахме да печелим добре – наехме работници, които да вършат тежката работа, и по взаимно споразумение с приятеля ми аз започнах да управлявам фирмата. Просто имах по-голям опит, занимавах се с работниците, подготвях договори, а той някак се отдръпна на заден план и като че така му беше по-добре. След време обаче започна да ме обвинява, че се държа като началник не само в работата, но и у дома. Престанахме да си говорим, започнахме да спим в отделни стаи. Не след дълго разбрах, че си е намерил любовница. И то не коя да е, а една от нашите млади подчинени във фирмата. Това вече беше краят на нашите отношения. Разделихме се. Половин година се оправях с всичко сама, без да се виждам с вече бившия си партньор, въпреки че, признавам, той страшно ми липсваше. След време се срещнахме, трябваше да оправим някои фирмени дела. Почувствах, че между нас не 1 всичко е приключило, усетих В го, че и той чувства същото. Започнахме да се срещаме отново и не след дълго пак се събрахме да живеем заедно. Трябваше обаче да решим какво да правим с хлебопекарната. И на двамата ни беше ясно, че ако отново подхванем заедно общия бизнес, ще е убийствено за връзката ни. Затова решихме да продадем фирмата. Просто избрах връзката с любимия човек и пожертвах фирмата. Сега работим поотделно и времето, в което сме заедно, вече си е само за нас.
Й.С., 41г.
Работодателят ми ме изрита – сякаш се преродих
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Add comment