Вече нищо не ме задържа тук, нито мен, нито семейството ми
Винаги съм смятал, че държавата е тази, която трябва да се почита. Така съм възпитан. Майка ми и баща ми бяха добри хора, работеха цял живот. Казвали са ми, че трябва да почиташ Родината и аз я почитах. Вярваха, че наистина променят света. Бяха родени точно в онова време, в което хората още строяха, градяха… Прости хорица. От онези, които не са крали никога, не са лъгали, не са мамили. Сигурно заради майка ми има минимална пенсия. А баща ми така и не успя да доживее 60 години, беше блъскал цял живот и не доживя да види дори внучетата си.
Аз завърших средно образование, учих висше, започнах работа в държавна фирма. Дали там гледаха кой какво може да прави? Не, на почит бяха връзкарите, тези, които бяха дошли с протекции. Блъсках пет години в отдел, който дори не отговаряше на компетенциите ми. Ожених се за състудентка, заедно протестирахме по площадите след 10-ти ноември. Вярвахме, че можем да променим света, така, както ни бяха учили родителите ни.
Бързо след сватбата дойдоха и децата, дали някой ми помогна във фирмата, където работех? Не, съкратиха ме, точно в момент, в който най-много ми трябваха пари. За да дойде на мое място мъж, който дори нямаше висше образование.
Започнах свой бизнес, нещата потръгнаха, купихме си жилище дори. После дойде кризата, онази криза, която не свършва вече десета година и не се знае кога ще й дойде края. Работим аз и жена ми, почти по 12 часа на ден и също като родителите ни не крадем, не мамим, но в България явно не това е начинът. И вече ми писна. Затова напоследък все по-често си говорим, че тази държава не е за нас, тя се държи като мащеха. Всичките ми приятели, които заминаха в чужбина, вече са по-добре, дори и тези, които в началото бяха прости миячи на чинии.
Може и да не харесате това, което пиша, но аз искам да напусна България и ще го направя, за да могат поне децата ми да виждат друг стандарт !
Михаил, 36 години, Хасково
Leave a reply