Наближава трийсетте и се страхува да не остане стара мома
Със съпруга ми бяхме голяма любов още от техникума, после заедно постъпихме в университета и бяхме супер щастливи – хем учехме заедно и ходехме в едно и също време. Оженихме се когато бяхме в трети курс. И след това нещата продължиха много добре – и двамата започнахме добри работи, роди ни се прекрасно момиченце. С малки изключения, тъй като животът няма как да бъде идеален, всичко ни беше наред. И тогава се появи колежката.
Забравих да ви кажа, че аз му бях първата. Говорили сме за това и той винаги е казвал, че не е бройкаджия и, че да него не е проблем за това да бъде с една единствена жена цял живот. Но се оказа, че май не е съвсем така.
Колежката наближаваше трийсет и очевидно изпитваше страха от задаващото се положение на стара мома. За разлика от мен и съпруга ми, тя беше много „оборотна” – свързваха я едновременно с поне пет мъже. Но, и аз самата не знам защо, реши да се прицели в мъжа ми.
Че са преспали заедно отдавна го преглътнах. Може да се каже, че съм го и простила, макар и да си остава онова чувство. Както и да е – всичко щеше да е минало, но тя отгоре на всичко се оказа и психопатка. Започна да му мъти главата, а той, нали е неопитен, първоначално се върза. След това имахме разговор, той се разкая, каза, че ще я зареже, плакахме заедно…
Е, да, но тя не иска да се откаже от него и в момента живеем като в оня филм – „Фатално привличане”. Звъни му стотици пъти – не десетки – на ден. Намерила е отнякъде моя телефон и звъни и на мен. Говори ми глупости от рода на: „Той не те обича и ще бъде с мен!” Дори и това бих могла да преглътна, но е намерила и телефона на майка ми и звъни и на нея, и то по няколко пъти на ден. Мисля да направя нещо, да изкарам ограничителна заповед или нещо такова… Не мога да отрека, че все още съм бясна на съпруга си, но също така съм готова да се боря за семейството си, най-малкото заради детето. А мисля все пак, че и любовта ни може да се възроди, въпреки всичко.
Татяна Симеонова, Пещера
Add comment