Постоянно ме кара да се чувствам виновна
Едва ли ще намерите моята история за уникална, но на мен ми тежи. На 32 години съм, не съм омъжена и живея при майка си. Само двете сме, баща ми почина преди осем години. Живея при нея единствено по финансови съображения. Честно казано, ако можех да си позволя да плащам наем, щях веднага да се изнеса. Сигурна съм, че и тя щеше да е доволна да ми види гърба. Не знам защо така не можем да се понасяме с нея. Като стане време да се прибирам, и вече съм кълбо от нерви. А имам чувството, че тя чака цял ден кога ще си дойда, за да ме започне. Още от вратата започва с някаква забележка. Задължително ще се спомене колко съм неблагодарна, ще ме пита кога ще се омъжа най-после. Със страдалчески глас ще каже как никога нямало да дочака внуци, как един ден като си отида, ще има да я търся, но ще е късно. Не мога да я понасям!
Албена Стоименова, Варна
Add comment