Сега съм на 37 и се чудя дали не съм изпуснала всички влакове
От известно време живея с мисълта, че съм пропиляла живота си. Аз съм на 37 години и в момента съм сама. Не е, защото съм грозна или нещо друго – напротив имам самочувствието да съм хубава жена, образована също така. Причината е, че от 12 години имах връзка с един мъж. Влюбихме се още в университета, а след като ходехме две години, и заживяхме заедно на семейни начала. Така и не сключихме брак, макар и често да сме го обсъждали, но все отлагахме. Пък и честно казано, на мен ми се виждаше нещо маловажно – какво толкова, една хартийка… Така че го отлагахме година след година, после пък си казахме: когато се родят децата… Но поради една или друга причина деца така и не се родиха. И се стигна до деня, в който той просто си тръгна. Нямаше драми, скандали, просто една вечер се прибрах и видях, че си е събрал багажа. Оставил ми бележка, че чувства връзката ни за изчерпана, че имал нужда от лично пространство и такива работи. Сега съм сама вече половин година и се чудя дали не съм пропуснала вече всички влакове заради него. Все пак не съм на 20, младостта ми премина с него и не знам дали мога да почна отначало.
Милена Спасова, Пловдив
Leave a reply