Мисълта за брак и деца винаги ме е ужасявала
Не помня вече колко години живея съвсем сама. Тоест – помня разбира се, този април ще станат седем. Преди това живях пет години с приятеля си. Накрая той започна да настоява за брак. Каза, че искал да има деца. Сигурно не съм нормална, тъй като знам, че това е мечтата на всички жени, но аз изпадам в паника от мисълта за женитба и деца. И така, напуснах го и заживях сама. Не знам дали това е лошо или не, но съвсем откровено ви казвам, че на мен това ми харесва и да живея сама определено ми е много приятно. Чувствам се самодостатъчна, винаги имам да правя нещо, което ми е приятно и интересно. Имам и приятели, с които да си прекарам приятно, а след това пък се чувствам чудесно, след като се прибера сама в апартамента си.
Знам, че това не е нормално, скоро ще навърша 30 години. Но толкова съм свикнала с този начин на живот, се задушавам, започвам да се дразня от всичко. Затова и връзките ми вече не траят повече от няколко седмици.
Марияна Славкова, Варна
Leave a reply