За много ученици от началния курс написването на домашните е единствената подготовка за следващия учебен ден
При това започват направо с писането, без да са прочели урока в учебника и да са отворили тетрадката за работа в клас. Естествено е да срещат трудности и да имат неясноти. Тогава децата търсят помощ от родителите. Няма нищо лошо майките и татковците да обяснят едно или друго правило, да дадат идея за решаването на задача или да посочат къде е допусната грешка. Не е редно обаче да стоят на главата на малкия ученик и да следят целия учебен процес. Така при най-малката трудност той свиква да пита, без да помисли малко и да се опита да се справи сам. В училище обаче няма как да получи същото внимание. А и такава 100-процентова помощ може да подтикне детето да не работи в клас, знаейки, че вкъщи ще довърши започнатото.
Ако сте се вкарали в подобна ситуация, трябва да излезете от нея, но не рязко, а с малки крачки. Постепенно увеличавайте разстоянието между вас и детето, докато то не започне да работи самостоятелно.
Като го оставите да учи и пише домашните си, хвърляйте поглед какво прави. Ако забележите, че се чуди твърде дълго, изяснете причините. Може да не е разбрало новия материал в клас и затова стои дълго над тетрадките, но не е в състояние да напише домашното. Или пък са се натрупали уроци, които не е усвоило. Нужно е да се намесите. Не бива
обаче да пишете домашното вместо детето, колкото и късно вечерта да е станало. То ще приеме това като сигнал за провал и ще реши, че никога няма да се справи толкова добре. Започнете с помощта по-отдалеч, върнете се назад в учебния материал и открийте къде е скъсана нишката. Бъдете търпеливи и обяснявайте достъпно.
За да не се повтарят фалове, помогнете за изграждането на цялостна стратегия за учене. Покажете как се отсява важното в уроците. Обърнете внимание на въпросите в края на текста, които ориентират към съществените моменти. Нека ученикът отваря и тетрадката за работа в клас.
Преподавателката вероятно е обяснила по свой начин някои определения и е дала подходящи примери. Чак след като е научило урока детето може да мине към писането на домашното.
В първи клас родителите трябва редовно да преглеждат писмените работи.
Започнете коментара си с добра дума – отбележете правилно решените задачи и старателно написаните изречения. След това преминете към евентуално допуснатите грешки: „Опитай да пресметнеш този пример още веднъж, може би ще получиш друг отговор“, пише „Всичко за семейството“. Ако ученикът не се справи, тогава помогнете.
Проверката на домашните е нещо важно. Първо, тя е знак на внимание и съпричастност. Второ, детето е спокойно, че е изпълнило задълженията си без грешка, което му дава увереност.
Leave a reply