Едва сега разбрах, че съм била кучка

Една сутрин се усетих, че съм се превърнала в това, което най-много мразя у другите хора

Доскоро смятах, че винаги останалите са ми виновни. Мислех, че нямам късмет и попадам все на лоши хора. На 47 години съм и никога не съм се разбирала с колежките си. Винаги са ме избягвали. От известно време обаче започна да ми просветва, че всъщност кучката съм аз. Разбрах че е така, когато започна разширяването на фирмата ни и започнаха да назначават нови колеги. По-точно колежки, защото новите до една бяха жени. И изведнъж се оказа, че колегите ми мъже, с които сме работили години наред, дори и леко са флиртували, в рамките на нормалното, изведнъж престанаха да ми обръщат това внимание, както преди. Не че са започнали да се държат лошо с мен, напротив, но просто започнаха да наобикалят и колежките, а мене това ужасно ме дразни. Повечето от новоназначените, разбира се, са и доста по-младички от мен. Без да се усетя започнах да им търся всякакви кусури в работата, да им се меся, да ги поправям. Някоя като сгреши нещо, което е нормално, особено в началото, винаги правя така, че уж да се изпусна пред шефа. Докато една сутрин се усетих ,че съм се превърнала в това, което най-много мразя у другите хора. Оттук нататък съм решила да се самонаблюдавам и да престана да бъда такава кучка.
Виолета Асенова, Пловдив