Похотливият дядо използва това, че нямаме къде да живеем
Не знам как попаднах в ситуация, каквато съм чела по разните романи и съм гледала по филмите. В момента положението ми е такова, че наистина не знам какво да правя, колебая се да споделя какво ми се случва, за да не излезе накрая, че аз съм лошата. Затова и се извинявам, но използвам фалшиви имена.
Значи, омъжена съм от 7 години, със съпруга ми имаме дъщеричка на 5. В началото живеехме с моя наследствен апартамент – не беше голям, но ни стигаше. Решихме обаче със съпруга ми да отворим малка бакалия в нашия блок. Изтеглихме ипотечен кредит, в началото всичко вървеше добре. Но дойде кризата, наличните пари свършиха, оборотите започнаха на падат и постепенно се оказахме затънали до гуша в дългове, а магазинът почти спря да ни носи пари. Накрая се стигна до това, че банката ни взе апартамента.
И двамата с мъжа ми сме борбени натури и нямахме никакво намерение да се предаваме, смятахме това само за поредното предизвикателство на живота. Да, но трялваше все пак да живеем някъде. Кой знае какви опции нямаше, тъй като не можехме и да си позволяваме да плащаме наем.
Затова и реших ме да се преместим, поне временно при свекъра и свекървата. Те имат голяма къща и щяхме да съжителстваме без да им причиняваме кой знае какво неудобство. А и те сами ни поканиха и се зарадвахме, че няма да останем на улицата с малко дете.
В началото всичко беше прекрасно. Свекървата ми е чудесна жена, свекърът също се държеше много добре. Постепенно обаче забелязах, че постоянно се качва при мен по някакъв повод. След това пък ми стана странно, че изглежда избира моментите, когато съпругът ми отсъства.
Първоначално просто си говорехме, искаше да му направя кафенце. Като усетих за какво става въпрос, гедах винаги да си намеря спешна работа, но той като пенсионер, дебне през цялото време и още като се прибера, влиза. Ние там нямаме и ключалка, пък не знам как да обясня защо съм я сложила.
Той вече се престраши и започна да си иска разни работи. Не точно секс, нали разбирате. Макар че ако започна да поддавам сигурно и дотам ще се стигне. Като го заплаших, че ще кажа на мъжа ми, се изсмя и каза, че никой нямало да повярва. Аз пък се притеснявам да не извърти нещата така, все едно съм някаква въртиопашка. Жал ми е и за свекървата, защото тя няма никаква вина и със сигурност не подозира какви ги върши мъжът й. Просто не знам какво да правя.
Зоя, Северна България
Leave a reply