Влюбих се в бащата на дъщерята на брат ми

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

111111

Не, не е грешка в това, което съм написала. Точно това е. Влюбих се в бащата на дъщерята на брат ми. Цялата история е много объркана и доказателство за това, че каквото животът измисли, не би могъл да го постигне дори и най-големият драматург.
Познавам Илиян още от дете. Той беше съученик на брат ми от първи клас и често идваше вкъщи. Помня, че тогава го мразех. Струваше ми се огромен и винаги помагаше на брат ми в дребните издевателства, когато ме наказваше или ми се караше. Дори се страхувах от него повече, отколкото от брат ми. Някак си ми внушаваше страхопочитание.
Двамата с брат ми бяха наистина неразделни приятели, дори и след завършване на училището се виждаха много често. Затова и когато брат ми реши да се жени, покани него за кум.
Не го бях виждала може би десет години, когато се засякохме случайно на улицата, пихме кафе, определихме си среща, която завърши в апартамента му.
След това се виждахме няколко пъти и спряхме, някак си съвсем естествено, дори не се бях замисляла за него допреди няколко месеца.
Междувременно брат ми се разведе, стигна до страшни скандали със съпругата си, накрая тя успя да го осъди за отказване от бащинство. В семейството ни не се споделя много и научавах всичките тези неща от негови приятели.
Един ден получих съобщение от непознат във Фейсбук: „Здравей, помниш ли кой съм аз?” Дори не можах да позная Илиян в мъжа от снимката, беше променен. Започнахме да си говорим, сякаш сме най-добри приятели, припомняхме си неща от миналото, на другия ден се видяхме и аз осъзнах, че сега го харесвам дори повече. Беше някак си по-спокоен. Сподели ми, че живее сам, че е имал брак, приключил неуспешно. На другия ден се видяхме пак и скоро върнахме предишните си отношения от онези няколко дни, когато бяхме заедно. Аз усещах, че се влюбвам в него и беше наистина хубаво да го виждам, да оставам и да заспивам до него. Един ден видях разпечатано писмо със снимки в него. Една от тях беше на момиче, което поразително приличаше на брат ми. Попитах го кой е това и чак тогава Илия ми призна, че всъщност е осиновил племеницата ми. В този момент наистина не можех да повярвам, толкова абсурдно ми звучеше всичко това. Той разказа, че след развода с брат ми го потърсила съпругата му и поискала да се видят. Разказала му, че трябва да замине за Германия, но за целта трябвало да има съпруг и някой, който да признае детето на брат ми за свое.
Илиян ми разказваше всичко това и ме уверяваше, че между тях нищо не е имало, а аз просто не можех да повярвам и си казвах, че животът си прави най-жестоките шеги с хората. Тръгнах си веднага. Той продължи да ме търси, аз не му отговарях. Дори не смеех да говоря с брат си за това. Сега се чувствам виновна. И измамена.

Виновната сестра

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар