Съседката се оказа любовница на мъжа ми

МАГАЗИН ПО-КРАСИВИ

cheated

И двете се правим, че нищо не се е случило, постоянно се засичаме из блока

Не съм очаквала, че и на мен ще ми се случи мъжът ми да изневери. Бяхме бих казала образцово семейство. Приятелки и колежки са ми се оплаквали през годините, че съпрузите им кръшкат, но някак си аз се чувствах „застрахована” от такива неща. Заедно живеем повече от десет години, а миналата година ни се роди момче. Всичко изглеждаше като от рекламна брошура, но… настъпи именно това „но”.

В един момент ни се натресе майка му и започна ужасът. Реши, че трябва да живее при нас, въпреки че бащата на съпруга ми си е жив и здрав. И от този момент започна постоянно да се меси в живота ни – постоянно съвети, упреци, бях вечно виновна за нещо. И двамата с мъжа ми бяхме постоянно изнервени, а тя не искаше да си тръгне под предтекст, че ще помага за бебето. Постепенно двамата се отчуждихме един от друг. Кавгите станаха ежедневие.

И така се стигна до един разговор, който бих предпочела да не се случва. Тогава съпругът ми си призна, че има любовница. И не само това, ами тя се оказа съседката от съседния апартамент. Ако си бях мислела, че до момента живеех в ад, то тепърва всичко стана наистина непоносимо.

Въпросната любовница (той се кълне, че я е оставил), ми се налага да я срещам буквално по няколко пъти на ден. Постоянно се засичаме в асансьора, площадката, пред блока… Нещата са още по-ужасни и заради това, че тя се прави пред мен, че няма нищо, аз правя същото…

И така вече няколко месеца живеем в едно лицемерно мълчание, но не знам докога ще издържа. От семейство за пример се превърнахме в двама напълно чужди хора, които просто се търпят един друг.

Донякъде дори вече се радвам, че дъртият вампир – майка му, не си тръгва, защото така нямаме никаква възможност за уединение и не ни се налага да водим нови сериозни разговори. Само дето не знам докога ще можем да продължаваме така. Знам, че много жени търпят съпрузите си заради детето, но не подозирах, че и аз един ден ще стана една от тях.

Наближавам четиридесетте и години наред чаках детето си, бях дори се отчаяла, че няма да успея да забременея. И когато това най-после се случи, наместо да съм най-щастливата жена на света, изведнъж всичко се срути.

Ася Димитрова, Варна

b17_0

Share this post:

Прочетете още:

Добавете коментар