Вече не се оплаквам на приятели, че всеки ме гледа в портмонето и смята колко изкарвам и колко харча.
Те ми казват: „Млада си, умна си, успяла си! Хич да не ти пука!“ Пред хората, с които работя, не мога да отворя дума за легендите, които се носят за моите печалби и харчове – една шефка не бива да дава ухо на клюките и да се обяснява как живее. Пиша ви, защото ми писна.
На вас ще кажа, че за разлика от много млади момичета, с първите пари, които сама изкарах – бях студентка във втори курс, не си купих нито модерни дънки, нито мечтани обувки, а лекарства на майка ми. След юнската сесия се хванах на работа в една агенция за преводи и легализации и работих там… докато се дипломирах. Като започнах да изкарвам повече пари, напуснах общежитието и си наех квартира. На никого не се оплаквах, че съм яла един боб по четири дни, че съм си разпределяла хляба по две филии на ден, за да имам до деня за аванс или заплата. Разделих се с голямата си любов, защото той не понасяше моята пестеливост, а и искаше да има до себе си не работещо момиче, а красива кукла Барби. Не се омъжих за шефа си скоро след като остана вдовец, защото не го обичах. Когато майка ми почина, бях на обучение в чужбина. Имах пари или да се върна за погребението, или да го платя. Направих второто, защото избрах да запомня нея жива, а баща си не исках да виждам.
Скоро навърших 34 г. Имам свой бизнес, дом и приятели. Не съм омъжена, нямам деца. Мъжът, на когото бях отдала сърцето и живота си, се оказа изкусен използвач. Изхвърлих го, но с него си отиде и част от душата ми. Може би затова отивам първа в офиса и си тръгвам последна. Работя и през почивните дни, често си нося „домашно“ за вкъщи. Печеля достатъчно, за да се справям с всичко сама. Колкото и пари да имам, пак понякога ям едно ядене по четири дни и пак не обикалям моловете и бутиците, за да бъда руса секси хубавица.
Почти през половината си живот съм работещо момиче. Затова не понасям дори шеги на тема колко печеля и колко съм стисната. Харча така, както смятам, че е правилно. Къде пътувам, кога и с кого спя, в какви чаршафи си лягам и какво бельо нося, си е моя работа. Никой не ми плаща сметките, че да ми брои парите. Само за най-любопитните ще кажа, че двата чифта очила, с които работя, струват повече от две пътувания до Дубай. Въпрос на вкус.
Бизнес дама
Leave a reply