Животът ми не струва и пукната стотинка

Едва на 17 години съм, а се чувствам като изгубена в нищото. Напоследък се убеждавам все повече, че животът ми не струва и пукната стотинка.

Едва на 17 години съм…

Макар да съм едва на 17 години на плещите си нося толкова тежък товар, че се чувствам така, сякаш съм поне на 80 години.

Ако трябва да определя с една дума живота си, то тя ще е скапан.

Да, животът ми е скапан, защото в него липсва тръпката, която дава сили и желание за живот на всеки човек. Липсва ми любовта – онази разтърсващата, заради която си струва човек да живее.
Всички ми казват да не се отчайвам, защото животът е пред мен, но аз вече съм отчаяна и не вярвам, че това щастие ще почука някой ден и на моята врата.

Чувствам се ужасно самотна и това ме убива бавно. Имам страхотни приятели, забавляваме се, излизаме, подкрепят ме, но… ми липсва любовта.
Сърцето ми се къса от болка, когато видя влюбена двойка. Боли ме от това, че все още не съм имала момче до мен, което да ме обича и да се чувствам цялостна.
Колкото и подреден да изглежда животът ми отстрани, аз се чувствам като изгубена в нищото.

Вероятно повечето от вас ще си кажат, че съм само на 17 и нямам право да си мисля така, но аз наистина имам нужда от човек до себе си, иначе животът ми няма смисъл.