Човек винаги трябва да събере нови сили и да продължи напред
Човек винаги трябва да събере нови сили и да продължи напред
Съдбата ни срещна чрез телефонна грешка в един студен зимен ден.
Беше обикновен зимен, студен следобед. Снежната бяла пелена бе покрила всичко, а температурите бяха доста ниски. Тогава телефонът иззвъня. Номерът беше непознат, но аз нямах никакви притеснения и вдигнах.
Не мога да скрия, че и двамата останахме очаровани от гласовете, които чухме от отсрещната страна. Разбира се той като кавалер побърза да ми направи комплимент и попита дали би било удачно да ми се обади пак. Не виждах никакъв проблем и му позволих чисто интуитивно дори без да се замисля, вярвайки, че човек никога не знае какво му крои Съдбата.
От дума на дума разговорът помежду ни потръгна и беше доста приятен. В един момент той призна, че е разделен и има дете. Това беше първата червена лампичка, че трябва да внимавам, за да ми се наложи да ближа люти рани. Хлапето беше страхотно. Когато идваше на посещение при баща си, излизахме тримата заедно (разбира се със знанието на биологичната му майка, която се оказа невероятен човек).
И на тримата ни беше много забавно, а часовете прекарани заедно се изнизваха сякаш секунди.
За мен обаче всичко това бяха часове прекарани в много приятна компания и разбира се много обич към детето, с което създадохме страхотни отношения, макар да не му бях биологична майка.
Баща му ставаше все по-настоятелен спрямо мен. Искаше да задълбочим връзката, а аз се страхувах заради бившата му жена, с която вече бяха разделени и най-вече заради детето, което нямахме право да нараняваме заради нашите прищевки.
Съвсем открито му признах, че се надявам, че ще се съберат отново с жената, от чиято любов на бял свят се е появило това страхотно създание. Бях си обещала, че ще бъдем само приятели, но честно казано не успях да издържа на изключително милото му отношение. Той беше толкова внимателен, че си мислех, че е някакъв сън. Страхувах се, че скоро всичко ще свърши.
Държа да подчертая, че не съм от момичетата, които гледат изгодата на връзките. За времето, в което бяхме заедно му помагах няколко пъти финансово.
Проявяваше непрекъсната заинтересованост от това как съм. Дори и при появата на най-малкия проблем, той трябваше да бъде на масата и да се постави на обсъждане. Не издържахме, ако не се чуем повече от два часа и да си дадем обяснение какво се е случило от предишния разговор по телефона, докато се срещнем вечер на живо и обсъдим деня директно.
Тогава живеех сама. През март месец изкарах доста тежък грип, а той се беше превърнал в моята сянка. Сякаш четеше нуждите в очите ми и ги изпълняваше, без да ги изричам на глас. Какво повече можех да искам? Та аз бях намерила човека, на чието рамо можеше да потърся подкрепа и винаги да се опра.
Е, да, но не. Както става в много голяма част от красивите любовни романи и нашият балон се спука.
Отначало така и не разбрах какво се случва. Отношението му постепенно започна да охладнява и категорично избягваше обсъждането на тази тема. След това той замина за Германия при сестра си (за две седмици по работа). През това време аз изгубих един от родителите си, но се страхувах да му кажа, за да не го разстроя и да не стане някаква беля при пътуването, защото бяха много близки.
Когато се прибра това беше първото нещо, което му казах.
Това сякаш не само го изплаши, а го шокира (и беше разбираемо), но започна да се отдръпва още повече.
Една вечер се чувствах доста некомфортно сама и му позвъних, за да го поканя на вечеря.
Просто имах нужда от компания. Тогава обаче се сблъсках с „товарния влак”. Докато аз хленчех, останала без сили и търсеща подкрепата му, той ме отряза с думите, че е имал дълъг ден и предпочита да остане сам.
Това беше моментът, в който си казах, че тази връзка е изгубена кауза. Да, всеки има нужда от уединение, но не и тогава, когато някой отчаяно те моли за подкрепа. Ако аз бях на негово място, веднага бих изхвърчала, за да бъда до него.
На следващия ден се видяхме и аз му признах, че тази реакция много ме е наранила, а той дори не ми отговори. Това беше почти сигурен знак за мен, че вече сме трима във връзката и по-късно съмненията ми се потвърдиха.
Както сами се досещате се разделихме и тази история изигра ключова роля в живота ми. Вече не съм онова раздаващо се момиче, а и тези два преломни момента, които се случиха почти един след друг сякаш преобърнаха живота ми тотално и ме направиха още по-силна.
Половин година по-късно, Съдбата ме срещна с наистина невероятен човек, с когото вече живеем заедно и кроим общи планове.
А може би ще попитате какво се е случило с онзи „галантен мъж”? Ами нищо, той и до днес продължава да сменя жените като носни кърпички, оставайки верен на мисълта, че животът е кратък и няма време за губене. Иска да изпробва от всичко, преди да е остарял (само за справка, той вече е на 43 години).
Може би не след дълго ще осъзнае, че животът е създаден за двама, но ще бъде късно.
Аз обаче не го коря, а съм му благодарна, защото ми показа изключително ценен урок за живота и любовта.
Не се отчайвайте, когато ви сполети неприятна случка, тъй като човек никога не знае какво губи, когато печели и какво печели, когато губи!
Теди
Успех на всички в любовта и търсете истинската си половинка, заслужава си! /Тази история участва в нашия конкурс.
ИСКАТЕ ЛИ ДА СТЕ КРАСИВИ И ЗДРАВИ?
ЕТО ТУК МОЖЕ ДА ОТКРИЕТЕ ВСИЧКИ ПРОДУКТИ ЗА ТОВА!>
Add comment