Кризата няма край, така че не си струва да се примирявате с неудовлетворението от професионалната си реализация, защото „сега моментът е труден, къде ли ще намеря по-добро място“. Приемете предизвикателството да си потърсите друга работа сега, ако изпитвате някои от тези симптоми.
Сутрин не ви се става, по обяд вече броите минутите до края на работния ден, шефовете и колегите ви дразнят без конкретен повод, не изпитвате никакво удоволствие от това, което работите. Ако забелязвате тези признаци постоянно, значи организмът ви вече е взел решение, че не ви е там мястото. Съобразете се и напуснете, преди да сте започнали да изпитвате постоянен стрес и да се разболеете. Или да ви уволнят след голям скандал, предизвикан внезапно от вас поради отпушилата се агресия, натрупана от продължителното неудовлетворение.
Променили са се някои житейски обстоятелства:
вече сте семейни или сте пренаредили приоритетите си… Или целите на фирмата не съвпадат с вашите планове за развитие. Решете на какви компромиси сте готови и дали оставате, или е време да се сбогувате с досегашните си колеги и шефове.
Не виждате никакви перспективи за развитие.
Работата за вас е 50% рутина и 50% скука. Внимание точно в такова състояние може да допуснете груби грешки при изпълнение на професионалните си задължения. По-добре потърсете друга работа, преди да сте се „издънили“.
На колегите не им харесвате и те го показват –
никой не ви кани да пиете по кафе, никой не ви предлага да обядвате заедно или дори да изпушите по цигара. Изолацията ви тежи, но тя пречи и на работата ви. Потърсете причината за „отлъчването“ и в себе си, и в колегите – ако решите, че е непреодолима, напуснете този екип.
Кризата се отразява все по-зле на фирмата,
за която работите. Естествено, това се отразява зле и на вас – не само финансово, но и психически, постоянно се притеснявате за утрешния ден. Потърсете друга възможност за работа без угризения, че бягате от „потъващия кораб“ – лоялността си има граници, а и вие си имате лични отговорности.
Постоянно сте уморени,
направо сте разбити в края на деня. Мисълта, че трябва да ходите в офиса, ви кара да се чувствате обречени. Досадата и разочарованието заличават всички положителни моменти, които сте имали в работата си преди (понякога се случват и сега, но вече не се радвате на успеха). Струва ли си да продължавате така?
Дават ви рутинни задачи,
докато на по-неопитни колеги възлагат интересни проекти. Не ви възнаграждават по никакъв начин. Ако смятате, че наистина сте ценен кадър, не допускайте такова пренебрегване. Потърсете обяснение от шефа си защо все ви „забравят“ и (при липса на разбиране) си тръгнете, преди да са ви поканили да напуснете.
Не се вписвате в екипа,
не следвате приетите фирмени ценности и правила, дори в началото да са ви се виждали логични. Винаги, когато се налага да правите нещо с колегите в името на добрия имидж на компанията, се борите със собствените си разбирания. Не се измъчвайте, напуснете и останете верен на себе си, преди да са ви „разкрили“, че не сте на фирмата.
Началникът ви не се интересува от вашето мнение,
не ви се доверява. Това ви обижда и дори изпитвате неприязън към него, той вероятно също не ви „долюбва“. За създадените отношения има конкретни причини – може да е разчитал много на вас, но да се е разочаровал, а може просто наистина да не сте си на мястото. Ако не успеете да преодолеете различията, замислете се за ново място, иначе работата ще се превърне в мъка.
9 начина да се преборим със стреса
Ако харесвате нашия сайт, харесайте страницата ни във Facebook и станете наш приятел, за да получавате винаги нова и актуална информация и статии.
Коментари