Не му се пречкайте, най-добре напуснете периметъра, когато той поеме управлението
Обича да кара семейната кола, лодка, влак, а най-вече на зигзаг и през просото. Не го интересува заспиването под часовник, нито че за храненето има график. Още по-малко го смущава, че роклята е облечена наопаки, а панталонът е целият в петна. Да се чуди човек защо продават чорапите по два в чифт, отгоре на това еднакви.
„Голяма работа, нали децата са облечени, обул съм им чорапи и на двата крака“, казва гордо той и продължава да ръмжи на лакти и колене около кухненската маса. А малките мечета го следват по петите и се превиват на кълбо от смях. Нека си признаем – бащите си ги бива. В някои отношения дори повече от мама. Нека.
Мама мисли за всичко, до костния мозък на детайла. Понякога обаче така потъва в частите, че неусетно забравя за цялото. За това, което наистина е важно и за което си струва да се тръшнеш.
Татковците в повечето случаи го дават по-повърхностно, но това си има своите предимства. Особено когато мама е забила бинокъла в проблема и единственото, което вижда, е размазано.
Бащите посрещат кризисните ситуации по-спокойно. Защото не знаят какво може или можеше да стане, ако… Затова пък мислят и действат в настоящето на ситуацията. Понякога правилно, друг път несъвсем, но запазват самообладание в повечето случаи по-добре от мама. Е, носът на детето бил разбит – ще му мине, така се расте, пише „За жената“.
Leave a reply