С тези редове едва ли ще постигна нещо, но поне мога да отворя очите на други мъже като мен. Мъже, които твърдят, че обичат жените си, а не умеят да ги пазят и ценят. И аз съм от тях, не правя изключение.
С Дора сме женени от 20 години, синовете ни пораснаха, имат си гаджета вече. Обичам семейството си и ако трябва да върна времето назад, пак Дора бих избрал за съпруга. Тя умее всичко – създава уют вкъщи, грижи се за моите и своите родители, защото са болнави, работи по 9 часа на ден, а като се прибере, веднага застава
Обичам те
пред печката. Не искам да я заменям за никоя друга и я обичам прекалено много, за да я наранявам. Оказва се обаче, че го правя, и то съвсем сполучливо.
Едва на Никулден, когато имах имен ден, си направих равносметката, че не я заслужавам. Аз, за разлика от нея, не умея нищо да правя – нито да готвя, нито да чистя. Опитвам се, честно казано, но не ми се получава. Веднъж реших да й помогна и взех да беля картофи, но си порязах много лошо палеца. Дора веднага запали колата и ме откара в Спешното, наложи се да ме шият. Втори път хванах прахосмукачката да я отменя в чистенето, но без да разбера, засмуках пердето и то се скъса.
После пък тръгнах с легена да простирам дрехи на терасата, духаше вятър и докато сложа щипки на калъфките, едната изхвърча. Слязох долу да я взема, но вече я нямаше. Още много случки мога да разказвам, но не това е целта ми. Просто аз, мъжът с две леви ръце, попаднах на най-свястната жена. Нямам представа защо ме търпи, защо ме глези и ми угажда за всичко. Тя е жена вселена – знае всичко и може всичко.
Но да се върна на Никулден. Дора напълни шаран, омеси питка, направи три вида салати, за да посрещнем гостите. Малко преди да пристигнат, вече беше жив труп. Боляха я крака, ръце, стави, всичко. Седна на дивана в хола и докато другите хапваха и се веселяха, за пръв път аз я наблюдавах толкова внимателно.
Скришом под покривката моята Дора натискаше дясната си китка, защото се беше подула, а левия си крак беше опънала напред, че се е схванал. Когато сестра ми я помоли да донесе сол от кухнята, Дора не можа да стане. Отидох аз, разбира се, но ми стана толкова жал за нея… Да не мога поне малко да й помогна… А вечерта едва изтрая гостите да си тръгнат и легна на секундата, защото на следващия ден беше първа смяна и трябваше да става в 5.
Всъщност на всеки празник е така – тя шета по цял ден и вечерта е като пребита. А аз, като мъж, вечер я искам и в леглото. И тя не ми отказва. Досега нямах очи за истината, но когато на Никулден я видях да плете крака от умора, ме хвана страх. Ако нещо се случи с Дора, няма да си го простя. Без нея съм загубен.
Позволете ми да се обърна лично към нея: Моля те, мила моя, прости ми, че за нищо не ставам. И че досега приемах твоята перфектност за даденост. С тези редове искам да ти се извиня и да кажа, че оттук нататък ще направя всичко по силите си поне малко от малко да ти бъда опора и да те отменям в къщната работа. Ако трябва, курс за готварство ще изкарам. Ако трябва, и допълнителна работа ще си намеря, за да внасям повече пари вкъщи, с които да си поръчваме готова храна и да не готвиш всяка вечер, но вече не искам да се преуморяваш, а да си почиваш повече. Защото имам нужда от теб!
Това е всичко, което исках да ти кажа. Знаеш, че не умея да говоря красиво като теб, затова реших да напиша това писмо. Наскоро те видях да четеш една книга, разлистих няколко страници и там попаднах на тези думи: „Обичам те, мое пораснало, прекрасно момиче!“ Много ми харесаха, затова ти ги казвам и аз: Обичам те много, мое голямо момиче!
Твой Николай
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment