Здравейте! Реших да разкажа за блатото, в което съм затънал до гуша. Не че виждам изход за себе си, просто се надявам моята история да помогне на някой и да го спаси от тази отрова, докато е време.
Става дума за нелечимата ми зависимост към хазарта. Всичко започна преди две години. В началото отидох да се забавлявам с приятели в едно казино. Тъкмо бях взел заплата и реших, че мога да похарча част от нея, 
за да си пробвам късмета. В онази нощ се прибрах у дома с два пъти повече пари – толкова ми вървеше, че спечелих колкото една месечна заплата. Когато на сутринта майка ми ме попита защо съм толкова весел, я излъгах, че са ми дали бонус за добра работа. И това беше първата лъжа, след която последваха още много.
Сигурно имах късмета на начинаещия, но още няколко пъти излизах от казиното на плюс. Не печелех колкото първия път, обаче нямах и загуби. И понеже отдавна исках да си купя нова кола, реших, че е дошъл моментът. Бях сигурен, че ще изкарам от казиното, но нямах търпение, затова изтеглих кредит от банката, за да покрия част от сумата. Надявах се, че много бързо ще го върна.
Родителите ми се хвалеха пред близките ни, че на 32 съм самостоятелен човек, карам чисто ново ауди и имам престижна работа. Не подозираха, че положението става все по-страшно. Започнах да взимам заеми от приятели и колеги, после дойдоха един след друг бързи кредити, които още повече утежняваха финансовото ми положение. Разбира се, в работата бях разсеян и не можех да се концентрирам. В главата ми се премятаха суми, които трябваше да върна тук и там. Направих няколко гафа, получих последно предупреждение от шефовете, а накрая ме уволниха.
Всяка сутрин излизах от вкъщи и казвах на нашите, че отивам на работа. Лъжех ги, че фирмата ни има финансови проблеми, че са ни намалили заплатите или въобще не ги получаваме. Родителите ми ме съжаляваха и ми даваха малки суми, които аз бързах да заложа с надеждата, че ще спечеля „големите пари“ и всичко ще се нареди.
Когато мама случайно разбра за дълговете ми, отново я излъгах, че съм ги направил заради приятел, но когото е трябвало да помогна. Помолих я да не казва на татко, обаче накрая двамата разбраха какви огромни суми дължа. Бяха разпитали приятелите ми и грозната истината излезе наяве. В началото опитаха с добро, говореха ми, че веднага трябва да спра с хазарта, да си намеря нова работа и да стана предишния успяващ млад мъж. Аз обаче затъвах все повече.
Върнах колата, защото не можех да плащам останалите вноски, в същото време висях и на банката. А хората, от които бях взимал големи суми, ме заплашваха, че ако не им се издължа, ще ме дадат на съд. Бях давал разписки и скоро заваляха призовките.
Родителите ми продадоха вилата, за да ми оправят част от бакиите. Майка ми стигна дотам – да ме заключва у дома, за да не излизам. Няколко пъти ме води при психолог – надяваше се, че ще ме излекува. Аз също го исках, но щом в ръцете ми попаднеше и най-малката сума, бързах да я превъртя. Станах толкова жалък, че вече играех на ротативки. А онзи ден излязох с два лева, уж да купя хляб и… вместо него купих билет от „Националната лотария“ като последна надежда.
Сигурно е по-добре да сложа край на жалкия си живот. Хазартът ми отне всичко – работата, приятелите, обичта и уважението на родителите ми, да не говорим, че никоя жена не иска да има нещо общо с пропаднал тип като мен. Пак ви казвам, не виждам надежда за себе си. Потъвам все повече, а дъно няма.
Огнян
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Add comment