Искам да споделя с вас нещо, което от години ми тежи. Направих грешка, която завинаги отблъсна сина ми.
Васил растеше буен и ми създаваше доста ядове. Беше в 9-и клас, когато се събра с лоши приятели. Не само пушеха и пиеха, ами започнаха да разбиват коли и да ги обират. Така той попадна в детска педагогическа 
стая. Наблюдаваха го, разговаряха с него, но нищо не помагаше. Баща му е мекушав човек и също не успя да го вкара в пътя.
Един ден синът ми се сбил с някакво момче, бутнал го и падайки, то си ударило главата в тротоара. Изпадна в кома и 10 дни не можа да дойде на себе си. Ужасявах се, че може да умре и тогава Васил щеше да влезе в затвора. Побеснях и го заплаших, че ще се откажа от него чрез „Държавен вестник“. Наговорих му, че не искам такъв син, че се отричам от него.
Жестоко нараних детето си и нещо се случи с него. Спря изобщо да ми говори. Когато аз му казвах нещо, се правеше, че не ме чува. Общуваше само с баща си, а щом навърши 18, се изнесе от вкъщи и заживя на квартира. Слава Богу, спря с щуротиите. Започна работа в един автосервиз и си стъпи на краката.
Създаде семейство и дори имам внук. За съжаление, не съм го виждала. Васил нито идва у дома, нито се обажда. А градът ни е голям и рядко се засичаме. Ако се случи обаче, той си обръща главата на другата страна. Веднъж го спрях и със сълзи в очите го помолих да поговорим, исках да ми прости. А той само вдигна ръце и попита: И защо? Аз не съм ти син, значи и ти не си ми майка.
Толкова ме боли! Васил наистина беше лош в тийнейджърските си години, но аз излязох по-лоша от него.
Каква майка съм, щом бях готова да се отрека от детето си? Синът ми няма да ми прости, както и аз самата не мога да си простя. Дано Бог е по-милостив, когато един ден се изправя пред неговия съд.
Емилия
Пишете ни и вие на e-mail po.krasivi@gmail.com
Leave a reply